Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

7

На следващия ден след изказването на генерал-лейтенант Попов на съвещанието на висшия команден състав на Червената армия основен доклад изнася командващият КОВО армейски генерал Г. К. Жуков.

И за това — как той подготвя отбраната на Украйна — нито дума.

След войната Жуков е разказвал на военните историци, че не смеел да възразява на Сталин, страхувал се да не би Сталин да намигне на Берия и той да прибере Стратега в своя зандан.

Да му повярваме. Но ето че през декември 1940 година Жуков е имал възможност. Трябвало е веднага след Попов плахо да помоли: а не може ли и при мен в КОВО да съвместим бойната подготовка на войските с процес на инженерно оборудване на театъра на възможните бойни действия? Щом Попов в Далечния изток може, защо да не мога и аз в Украйна?

Жуков е трябвало да се ориентира: нима Берия е завлякъл в своя зандан командващия на 1-а Червенознаменна армия след неговото изказване? Нима Сталин е разжалвал Попов, нима го е направил полковник, капитан или редник? Ами нищо подобно. Веднага след съвещанието командващият на 1-а Червенознаменна армия генерал-лейтенант Попов е бил назначен за командващ на Ленинградския военен окръг. Това е твърде високо служебно излитане — от армия, прескачайки длъжността заместник-командващ окръг, направо командващ на окръг. И то на не обикновен, а на много важен окръг. Това не ви е Уралският, нито Сибирският, нито Северно-Кавказкият окръг.

Прекрасен момент Жуков да съобрази, че Сталин не бие командирите за подготвяне на войските за водене на упорита отбрана, нито Берия ги влачи в зандана си. Да се беше поинтересувал: какво става? Ново нападение на Финландия ние уж не очакваме, но на границата с нея държим УР с управление и съответни части. От Румъния няма защо да се плашим много. Но и на румънската граница укрепените райони се запазват. В Далечния изток също не очакваме нападение. Прехвърляме войски от Далечния изток в КОВО. Но там се води усилено отбранително строителство.

Главния удар ние очакваме срещу войските от КОВО. Е, защо тогава именно тук разрушаваме всичко построено по-рано? Защо не пазим и не усъвършенстваме вече готовото?

Ще ми напомнят, че през 1940 година е започнало строителство на нови укрепени райони по новата граница с Германия. Не е нужно да ми го напомнят. Аз не го забравям. За новите укрепени райони ще говоря тепърва. Сега ще кажа само, че те са се строели прекалено близо до границата. Тяхното разположение е било крайно несполучливо.

Отрязъкът от „Линията Сталин“ в ивицата на КОВО е 500 километра от север на юг. Този участък от „Линията Сталин“ изцяло защитава всички пътища на противника на изток.

А новата граница се е раздула като мехур, като платно спинакер над яхта при „пълен напред“. Дължината на новата граница в ивицата на КОВО сега е 860 километра. Ако няма сили, ако врагът е по-силен, по-добре е да се отдръпнем малко назад и да държим укрепен фронт от 500 километра, отколкото да поставим главните си сили до пограничните стълбове и да държим неукрепен фронт от 860 километра, където още няма никакви укрепления. А и нови укрепления в Киевския окръг са се градили малко. На новата граница укрепления са били изграждани не на всичките 860 гранични километри, а само на 170. А 690 километра са представлявали истински простор за настъпващия.

* * *

Юни 1940 година е моментът, в който Германия разгромява Франция.

На 15 юни 1940 година още преди завършването на бойните действия във Франция Хитлер издава заповед да се намали броят на германските дивизии от 156 на 120. В онзи момент Хитлер не е кроял никакви планове за нападение над Съветския съюз. В наше време това е документално установено. Никой не спори по този въпрос.

Една седмица преди това, на 8 юни 1940 година, Жуков е заминавал от Москва за Киев. Откъде Великият пълководец може да е знаел, че „войната наближава, тя е неизбежна“, щом Хитлер по онова време е решил да приключва с войната и да съкращава армията си? Защо изведнъж Жуков е подчинил личния си живот на предстоящата война, ако Хитлер по онова време още не е имал нито планове, нито замисли да напада Съветския съюз? Как е можел Жуков да усеща неизбежното приближаване на войната, щом всички германски войски по онова време са воювали във Франция? Щом на съветската граница са се намирали само 10 (ДЕСЕТ) германски дивизии без тежка артилерия и без нито един танк?

Да се върнем към разказа на Жуков, който току-що прочетохме. Както излиза от неговите спомени, той, Великият стратег, сам е съобразил, че войната наближава и е неизбежна. А след като е разговарял в Кремъл с другаря Сталин и с други другари, окончателно е приел тази мисъл…