Виктор Суворов
Разгромът (188)

6

А ето един пример за това, което крият там.

Всички наричат преговорите от 1938 година между Германия, Италия, Франция и Великобритания Мюнхенски сговор или Мюнхенско предателство. Западните демокрации са предали Чехословакия на Хитлер и само Съюзът на съветските социалистически републики се изказал решително и последователно срещу тази мръсна сделка. Съветското правителство било готово да предостави всякаква помощ, в това число и военна, на правителството и на народите на Чехословакия.

Всичко е прекрасно. Но къде са документите?

Независимият историк Марк Солонин решил да подкрепи цялата тази красива героична история с позовавания на архивни документи.

Директорът на издателство „Яуза“, което издава книгите на Солонин, се обърнал към Министерството на външните работи на РФ с искане. И получил, както се е изразявал дядо Шчукар, пердах.

Съветски съюз няма. Няма Чехословакия. От времето на онези събития са минали седемдесет години. Каква държавна тайна на Русия може да представляват взаимоотношенията между две отдавна несъществуващи държави? Хем не става дума за война, а за героичните опити на Съветския съюз да запази свободата на Чехословакия, мира в Европа и да предотврати Втората световна война.

Ако всичко е било чисто и честно, защо трябва документите да се крият? И къде гледат законодателните и правозащитните държавни органи, когато става дума за толкова крещящо нарушаване на действащото законодателство от страна на министъра на външните работи на Русия и подведомствената му канцелария?

В официалния отговор под гербовете на Руската държава се съдържа обосновката за отказа: „Документите, които могат да представляват интерес за автора, са публикувани в редица документални сборници“. И е даден списък от шест книги, една от които е излязла след разпадането на Съветския съюз, а пет — през 1971–1981 година, т.е. във времената на управлението на другаря Брежнев, в епохата, наричана застой.

Сред препоръчаните на историка Солонин шедьоври на научната мисъл е „История Второй мировой войны. 1939-1945“, в която като главно събитие в глобалното противоборство е представен личният принос на политическия дърдорко Брежнев в хода и резултатите от боеве и сражения.

Не по-малко прочуто и е друго творение, предложено на изследователя Солонин — „СССР в борьбе за мир накануне Второй мировой войны (сентябрь 1938 г. — август 1939 г.)“. Този научен труд е типичен пример за работата на Управлението за агитация и пропаганда при ЦК на КПСС: на обложката е изнесен политически лозунг, после в тон с него са подбирани само онези факти и документи, които се вписват в заявената концепция и я подкрепят.

Солонин попитал не може ли той лично да се порови из шкафовете. На което последвал решителен отговор: яж, каквото ти дават! Вярно, отговорът е бил съчинен при спазено дипломатическо приличие. Все пак — Министерство на външните работи…

Най-интересното е, че в отговора на министерството се съдържа абсолютно идиотската декларация, че „вече публикувани документи не се предоставят на ползвателите“.

Смисълът на тази фраза е, че по-голямата част от материалите още не е разсекретена и не се знае дали те някога ще бъдат разкрити. Но чиновниците от Министерството на външните работи са благоволили да публикуват едно-друго по свой избор. На никого обаче няма да бъде позволено да свери публикуваните материали с оригинала.

Хайде обяснете ми: защо темата „СССР в борбата за мир в навечерието на Втората световна война“ е секретна?

Заблуждаването, а следователно и унищожаването на народите в Русия се осъществява по много направления. Едното от тях е: лишаване на народа от собствената му история. В това участва и Министерството на външните работи на РФ.