Виктор Суворов
Разгромът (145)

6

Онези укрепени райони, които хитлеристите не са успели да завземат, вече в хода на войната е трябвало да бъдат заети от войски, които никак не са били подготвени за действия в тях, не са знаели силните и слабите страни на отбранителните съоръжения, не са били тактически обучени. За отбрана на укрепените райони са били хвърляни всички, които са били под ръка.

Генерал-полковник П. А. Белов свидетелства, че изоставеният Тирасполски укрепен район е трябвало да се държи от силите на 5-а кавалерийска дивизия… „Това е едва ли не единственият случай в историята, когато конницата е била използвана в качеството на полево попълнение между дълговременни огневи съоръжения на укрепен район“ („ВИЖ“, 1959, №1, с. 61).

Шепетовският УР е бил зает от изостаналите от 16-а армия бойци и командири от различни подразделения и части, Могильов-Подолският — от строителни батальони и части на НКВД. Киевския УР са отбранявали десантници от 2-и въздушнодесантен корпус, 4-и отделен мотострелкови полк на НКВД, опълченци, курсанти от пехотното и артилерийското училище и дори отряд курсанти от окръжните интендантски курсове.

Но дори и тази надве-натри организирана отбрана е давала резултати.

Омаломощената от боеве и походи 5-а армия на генерал-майора от танковите войски Потапов, след като изгубва три четвърти от своя състав, почти всички танкове и артилерия, изпитвайки остър недостиг на боеприпаси, гориво и смазочни материали и продоволствие, се оттегля в Коростенския УР и го държи от 12 юли до 21 август. Би могла да го държи и още, но съседният Западен фронт рухва и противникът обхваща в огромна дъга Югозападния фронт. Поради това е издадена заповед 5-а армия да напусне УР и да се оттегли оттатък Днепър.

Хем Коростенският УР преди войната е бил изоставен, гарнизоните изведени от него, въоръжението, боеприпасите, оборудването — изнесени.

Ако този УР преди войната е бил в бойно състояние, ако гарнизоните не са го били напуснали, а и в него са се били намирали една-две стрелкови дивизии — този рубеж би могло да се удържи много дълго.

Малко по на юг Киевският УР е бил в буквално същото, т.е. занемарено състояние. Държала го е спешно сформираната от всичко, попаднало под ръка, 37-а армия начело с генерал-майор А. А. Власов. На подстъпите към Киев са излезли дивизиите на 1-а танкова група и на 6-а армия, т.е. главната ударна групировка на германските войски, които са действали южно от Полесие.

37-а армия е държала отбраната на Киев от 11 юли до 18 септември 1941 година включително. В онези дни термините „армията на генерал Власов“ и „власовец“ са имали друго, непривично за съвременния човек значение.

Киевският УР така и никога не е бил разбит. Армията на Власов е можела да го държи и по-дълго, но германците са пробили фронта на Червената армия много по на север и много по на юг от Киев и като с гигантски клещи са затворили обръча на обкръжението около Югозападния фронт.

Ако всички съветски укрепени райони на старата граница преди войната са били заети със съответните части и с полеви войски, германската армия никога е нямало да стигне не само до Москва, Ленинград и Сталинград, но и до Смоленск и Киев.