Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

5

„На руското общество днес е необходима достоверна научна история на Великата отечествена война. Без познаване на пълната историческа истина, колкото и горчива да е тя, без осмисляне и усвояване на уроците от миналото е невъзможен успехът на преобразованията в нашата страна“. Това заяви първият заместник-министър на отбраната на РФ армейски генерал А. Белоусов („Красная Звезда“, 20 октомври 2005).

Тази мисъл се повтаря отново и отново, от всички и на всички нива: „Но ние трябва, ние имаме право да знаем как в действителност се е случила трагедията на 22 юни, защо, а също и кой и за какво е бил виновен. Макар да е най-горчива, най-нелицеприятна, но ние имаме право да знаем цялата истина! Защото наближава 70-годишнината от трагедията от 22 юни, а тя и до днес боли като незарастваща рана в историческата памет на обществото“ („Красная Звезда“, 25 май — 1 юни 2008).

Струва ми се, че никой не управлява нашите генерали и академици, никой не им задава генерален курс, не координира техните планове и действия.

Един държавник обявява, че трябва да се пише правдива история, инак нашата страна не може да очаква никакви преобразования и светло бъдеще.

Друг държавник обявява, че имаме право да знаем истината за войната.

А трети отговаря, че в архивите се пазят ужасни тайни за войната, но тези тайни никога (или поне в близките стотици години) няма да бъдат разкрити на никого. Така че няма да видите, граждани, нито достоверна научна история, нито осмисляне на миналото, не се надявайте и на усвояване на уроците. Значи няма за вас и светло бъдеще. Не сте го заслужили.

Интересно е, че при толкова различни мнения във висшите ешелони на властта, при такъв плюс и такъв минус, при такава разлика в потенциалите не трещят гръмотевици и не святкат светкавици. Първият заместник-министър на отбраната на Русия няма разногласия с президента на Асоциацията на историците на Втората световна война. Многозвездният генерал смята, че трябва да се съчини достоверна научна история на Великата война, в нея да се отрази пълната историческа истина, колкото и горчива да е тя, и не го възмущават изявленията, че тайните на войната така и ще си останат тайни векове наред.

Учените другари един ден ще съчинят някаква история, но те знаят и от никого не крият, че в недостъпните скривалища се пази нещо, което не се вписва в официалната версия и е в разрез с нея. Ако официалната история, която разните Чубаряни и Ржешевски заплашват да ни пробутат в близките години, е била потвърдена от архивните документи, защо те смятат да крият тези документи векове наред?

Питат ме: ето, ти съчиняваш книжки, но къде са доказателствата за твоите теории? Къде е документът?

Отговарям: ето ви документа!

Тайната полиция на държавата открито провъзгласи намерението си да пази вечно тайните на Съветския съюз, на първо място — тайните на Втората световна война. Това е документално потвърждение, че през XX век в нашата страна е съществувал най-ужасният, най-позорният режим в цялата човешка история. Режимът е вършил такива злодеяния, каквито никой никога не е вършил. Режимът е водил само престъпни войни, толкова мръсни, че е по-добре подробностите да не се знаят. Начело на престъпния режим са били най-големите престъпници. Техните тайни са толкова ужасни, че е по-добре тези тайни да се скрият от целия свят, завинаги.