Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

Щом Жуков е разбирал всичко толкова правилно, още през лятото на 1940 година, след като е поел командването на Киевския специален военен окръг, той е трябвало всяка седмица да праща доклади до Сталин: виждам в строителството на нови укрепени райони явна глупост, ако не и вредителство! Строителството близо до границите трябва спешно да се прекрати, строителните организации и подразделения да се изтеглят от границите, да се издигат отбранителни рубежи на съвсем други места на стотици километри от границите.

След смъртта на Сталин е трябвало да намери тези доклади в архивите и да ги представи на благодарните потомци. По възможност — с резолюциите на Сталин. Тези доклади щяха да станат украшението на мемоарите.

Но Жуков не е писал доклади. Няма какво да се търси в архивите. Ровете колкото щете — няма да намерите. Така че няма с какво да се украсят Жуковите мемоари освен с безпомощни лъжи, непотвърдени никога от никого.

През декември 1940 година в хода на съвещанието на висшия команден състав на Червената армия Жуков е изнесъл главния доклад „Характерът на съвременната настъпателна операция“. Ето още една възможност да изрази болката си за съдбата на страната и нейния народ. Трябвало е да хвърли сред генералското стадо само една фраза. Като паве по кристална витрина. Нещо като: ние тук си чуруликаме само за стратегически настъпателни операции, а изобщо не сме готови за отбрана, строим укрепени райони не там, където им е мястото.

Тогава след десетки години, намерили под архивния прахоляк стенограмата от съвещанието, потомците щяха да бършат от лицата си сълзи на благодарност. Признавам: такава находка би разнежила и мен. Жалко, Великият пълководец не ми е оставил повод да се разнежвам.

След разбора на стратегическите игри Жуков е бил назначен за началник на Генералния щаб. Ето го момента! Прекрасен случай да заяви на Сталин: укрепените райони се строят на неправилно място! Или прекрати тази глупост, това безполезно хабене на сили и средства — или няма да приема длъжността началник на Генщаба.

Но Жуков покорно е приел длъжността, не е протестирал, не е обличал в думи смелите си идеи.

Сега той често е общувал със Сталин. Ние с вас веднъж вече пресмятахме колко часа Великият стратег е прекарал в кабинета му. Но си е говорил със Сталин и по телефона. Освен това, както самият Жуков съобщава, е ходел и на вилите на Сталин, двамата са пили и яли заедно. Да беше попитал спокойно другаря Сталин — кой е взел безумното решение и как го е мотивирал. След четвърт век в мемоарите си би могъл да цитира отговора на Сталин. Тогава нямаше да е нужно да представя като глупак своя десен съсед генерал Павлов.

Би могъл в мемоарите си да намекне: не съм изпращал доклади и рапорти на Сталин, но при сгоден случай му казах всичко, което ми бе наболяло. Сталин се страхуваше от война и аз, като се възползвах от неговия страх, го посъветвах какво и къде трябва да се строи.

Но в спомените на пълководеца няма и такова нещо.

Какво тогава е правил безкрайно мъдрият и всичко разбиращ Жуков?

Мислите, че нищо не е правил? Грешите. Изпращал е заповеди на командирите от всички рангове: давай, давай! Настоявал е плановете по строителството да се изпълняват в срок.

Разбирайки, че това строителство е безполезно и вредно.