Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 23
Защо да отлагаме?

Също тъй неочаквано и бързо, както бе сключен договорът за ненападение между Германия и Съветския съюз, след това избухна войната в Европа.

Адмирал от флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов

„Накануне“. М., Воениздат, 1966, с. 237

1

Общоприетата версия: Сталин се е стремял да отложи войната…

Разсъжденията за отлагане лесно се разбиват с един въпрос.

И въпросът е: ЗАЩО?

При желание този въпрос може да се разложи на безброй съставки. В това число:

В какво конкретно се е изразявала неготовността на Съветския съюз за война през лятото на 1939 година, т.е. защо е трябвало да се отлага?

Какво именно е трябвало да се направи за повишаване на готовността?

Колко време е било нужно за това?

Как е било използвано времето от август 1939 до юни 1941 година, което според изявлението на Сталин той е спечелил?

Какво са успели да направят през това време? Какво е оставало да се прави?

През юни 1941 година колко още време е било нужно за завършването на подготовката на страната и армията за отблъскване на вражеско нашествие?

Опитите да се намерят отговори на тези въпроси незабавно ни вкарват в задънена улица, защото действията на кремълските вождове никак не приличат на отлагане на войната заради подготовка за отблъскване на възможна агресия.

Нека си спомним: до септември 1939 година разстоянието между границите на Съветския съюз и Източна Прусия е било около 300 километра. А между Съветския съюз и основната територия на Германия — 600–800 километра. Пактът „Молотов-Рибентроп“ е свел тези разстояния до нула. Аз не схващам лесно. Възглупав съм, направо казано. Още моята първа учителка го забеляза. Е, на такъв глупчо му е нужно разяснение: как сближаването на границите на вероятни противници и установяването на обща граница пасва на стремежа да се отложи войната между тях? Кога сте по-спокойни — когато крокодилът е на стотина метра от вас зад препятствие или когато сте в една клетка с него, когато нищо не ви разделя?

Отлагането не завършва с установяване на общи граници с Германия на земята на разкъсаната Полша. В последния ден на ноември 1939 година Червената армия предприема освободителен поход към Финландия. Глупавите финландци не схващат, че се опитват да ги освободят от прангите, затова се съпротивляват на споходилото ги щастие. Доста яростно. Освободителният поход се превръща в Зимна война. След нейното завършване е обявено, че Червената армия се била завтекла нататък не за да отърве финландците от буржоазния гнет, а само за да осигури безопасността на града на Ленин.

И някак се забравя, че освободителният поход е започнал с провъзгласяване на Финландска демократична република и подписване с нея на 2 декември 1939 година на договор за дружба и взаимопомощ. Правителството на ФДР е създадено в Москва. Комплектували са го лубянски следователи с фински произход. По молба на правителството на ФДР в съответствие с подписания договор Червената армия протяга на народа на Финландия ръка за помощ.

След краха на комунизма договорът на Съветския съюз с ФДР стана достъпен за изследователите. Ужасно смешен документ. Например всеки договор между двете страни се съставя на два езика, при което двата текста са равностойни. А договорът с ФДР е бил отпечатан само на руски език. Така е било по-удобно за двете страни: московските финландци отдавна са се били порусначили.

В този документ има още много смешни странности, но никой досега не е обърнал внимание на една дреболия. Документа са подписали другарят Молотов като глава на съветското правителство и другарят Куусинен — президент на ФДР.

Другарят Куусинен е московски чиновник от твърде значителен ранг. Оценете това: той е имал апартамент в сградата на улица „Грановски“! По онова време Куусинен вече се е бил издигнал много, а след Втората световна война при Хрушчов е стигнал чак до върха — влязъл е в първата десетка комунистически вождове на Съветския съюз.

Та така, под договора с ФДР другарят Молотов е написал своето име (по-точно, псевдонима си) с руски букви, което е разбираемо — няма да се подписва с китайски йероглифи, я. А другарят Куусинен… също с руски. Президентът на независимата демократична Финландия отдавна се е отучил в кремълските коридори да говори и пише на родния си език.