Виктор Суворов
Разгромът (105)

6

На 22 юни 2001 година в деня на 60-годишнината от германското нападение началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Квашнин ясно и разбрано говори за причините за разгрома: „В резултат на не съвсем правилна оценка от страна на Генералния щаб и Върховното главно командване на сложната обстановка по фронтовете несвоевременно е било взето решение да се премине към стратегическа отбрана, което става една от причините за сериозното поражение на войските от крайграничните военни окръзи в началния период на войната“ („Красная Звезда“, 22 юни 2001).

Възхитително.

Излиза, че нашите стратези са оценявали обстановката правилно.

Но не съвсем.

Мъъничко били сгрешили. Съвсем мъничко не им достигнало, за да бъдат признати решенията им за правилни.

Това е най-долнопробният съветски тип подход. Пълният провал в Съветския съюз бе наричан отделни недостатъци, завземането на чужди земи — братска помощ, а изтребването на милиони съотечественици — престараване на отделни ръководители от районен мащаб.

Кремълските вождове са подготвяли престъпление спрямо Европа, но подготовката за освободителния поход се е превърнала в престъпление спрямо собствения им народ — гибел на нови милиони и чудовищни разрушения.

И отдавна е време да кажем това открито.

* * *

Аз обясних действията на Жуков с тезата, че той е подготвял Червената армия за нападение над Германия. В отговор се надигна ураган от протести, който не стихва ето вече повече от 20 години.

Добре. Съгласен съм. Но в такъв случай действията на Жуков могат да се обяснят само с измяна на Родината, вредителство и предателство.

Какви други обяснения да измислим?