Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Сега нека се разберем за нещо: с вас няма да обръщаме внимание на названието, ще обърнем внимание на същественото.

А същественото е, че през есента на 1939 година Хитлер, без да ще, се е натресъл във Втора световна война, за която изобщо не е бил готов.

Той е имал 6 танкови дивизии и едно формирование, равно по сила на танкова дивизия. Щатната численост на всяка дивизия е била 324 леки танка. През същата есен на същата 1939 година Павлов е имал 32 бригади от по 278 БТ или Т-26.

Съгласен съм: дивизия звучи гордо. Но разликата в броя на танковете между германската дивизия и нашата бригада не е съществена. При това на всяка германска дивизия са се падали по 4–5 наши бригади.

Огромното болшинство германски танкове през есента на 1939 година са все същите Pz-I и Pz-II, които изобщо не са можели да се мерят с Т-26, да не говорим за БТ. Ето защо при по-малка численост на танковете бригадите на Павлов, комплектувани с Т-26, решително са превъзхождали германските танкови дивизии по огнева мощ, а бригадите с БТ — и по огнева мощ, и по мобилност.

Е, кой тогава е посмял да упрекне Павлов, задето се е отказал от големите танкови съединения?

Хем той освен това е разполагал с 4 тежки танкови бригади, в които е имало в зависимост от типа бойни машини от 148 до 183 танка, докато нито един Хитлеров танк през 1939 година не е стигал до 20 тона. Дори в онзи момент той не е имал не само тежки, но и средни танкове.

И още: съветската пехота и кавалерия са разполагали с достатъчно собствени танкове, а в Германия не е имало такова нещо.

Да не забравяме също, че веднага след войната в Полша броят на танковете в германските танкови дивизии е бил намален. По численост на танковете те отначало са се изравнили с бригадите на Павлов, а после съвсем са изостанали.

Този процес така и никога вече не е бил прекратен чак до края на войната. В хода на всяка нова реорганизация щатният брой на танковете в германските танкови дивизии е намалявал, докато през 1944 година е стигнал до 70. Но това е според щата. Това е според както е нормално. Но в хода на войната все не се получава да имаш толкова, колкото ти се иска, колкото е трябвало да ти дадат. В реалната обстановка в танковите дивизии постоянно не е достигало това, което е трябвало да имат.

И сега пропагандата ни уверява: в Германия са разбирали ролята на големите танкови съединения, а у нас Павлов е изтълкувал превратно опита от Испания.