Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 28
И къде е тогава официалната история?

Отлагането „за после“ на анализа на действителните причини и на резултатите от Втората световна война позволи на нашето правителство със средствата на трудещите се да участваме в десетки конфликти, във военни действия и заговори срещу законни ръководители в различни райони по света през периода 1946–1990 г., в това число в Китай, Корея, Лаос, Куба, Виетнам, Камбоджа, Сомалия, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Южен Йемен, Никарагуа, Гренада, Афганистан. Вътре в страната бяха потушени вълненията в Новочеркаск, Баку, Тбилиси, Вилнюс, осъществяваше се преселване на „неблагонадеждните“ народи от Кавказ, на германците от Поволжието, на калмики и татари, бяха потопени в кръв вълнения на трудещи се от Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР. И всичко това — в името на братския интернационализъм.

А. В. Барабошин

„Победа, ставшая поражением. СССР во Второй мировой войне“. Вологда, 2004, с. 5

1

Докато е бил жив Сталин, историята на войната е била замествана с негови публични изяви.

На 3 юли 1941 година Сталин се е обърнал към народа по радиото с призива да разгроми врага. Още същия ден речта е била публикувана в многомилионен тираж.

На 6 ноември 1941 година Сталин е говорил на тържествено събрание на метростанция „Маяковская“. Тези две кратки речи са били обединени в тъничка книжка и отново публикувани в огромен тираж, и то многократно. През 1942 година тези две речи са били преиздадени 13 пъти на руски език и 28 пъти на други езици.

Сталин е говорел публично много рядко, говорел е малко и за най-прости неща. След всяка нова реч книгата е била допълвана и веднага преиздавана. Наричали са я „За Великата отечествена война на Съветския съюз“.

Съдържанието на книгата е пределно просто: „През 4-те месеца на войната ние загубихме 350 хиляди убити и 378 безследно изчезнали, а ранените са 1 милион и 20 хиляди души. През същия период врагът загуби над 4 и половина милиона убити, ранени и пленени…“.

Това е от речта на Сталин на 6 ноември 1941 година.

По-нататък — в същия дух: Трябва да бъдем смели! Трябва да унищожим врага! Трябва да вземаме пример от нашите велики предци! Трябва добре да усвояваме военното дело! Трябва да бием врага на земята, в морето и във въздуха!

А заключението на книгата е: Ура! Победихме!

Тази книга е изучавана във всички военни академии и школи, във всички училища, институти и университети. Съдържанието на тази книга е било преразказвано по страниците на вестници, списания, научни трудове.

Но ето че Сталин е умрял. Или са му помогнали да умре. И наследниците на великия вожд и учител с изумление са открили, че той е бил най-големият престъпник на всички времена. По-рано не са го знаели. Хилядите паметници и милионите портрети на Сталин са били свалени и унищожени. Гениалните творения на Вожда са били изземани от библиотеките и изгаряни.

И тогава се е разбрало, че е свършила една грандиозна война, която е отнесла непреброени от никого милиони животи от народите на Съветския съюз, причинила е нечувани разрушения и страдания, но за тази война е била издадена само една книга, а и тя трябва спешно да се изземе и незабавно да се унищожи. Война е имало, а история на войната — не.

Спешно започват да съчиняват история по време на двоевластието на Хрушчов-Жуков. След свалянето на Жуков прекъсват работата.

После съчиняват официална история по заповед на Хрушчов. Но след свалянето на Хрушчов става срамно да я показват както на чужденците, така и на собствения си народ.

Съчиняват още една официална история по заповед на Брежнев. Но и тя можеше да се смята за прилична само докато беше жив Брежнев.

Опит да се напише нова официална история бе предприет при Горбачов. Той лично обяви: „Това трябва да бъде честна, мъжествена, увлекателна книга, разкриваща героичния път на страната и партията в цялото му величие — пътя на първопроходците. Книга, която не заобикаля драматизма на събитията и човешките съдби, в която няма бели страници, субективистични предпочитания и антипатии и чиято ценност не зависи от конюнктурни поветрия“ („Красная Звезда“, 1 декември 1987).

Начело на Главната редакционна комисия бе поставен кандидат-членът на Политбюро, министърът на отбраната на СССР армейски генерал Д. Т. Язов, който скоро след това получи званието маршал на Съветския съюз. За написването на труда бяха привлечени Институтът по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Институтът по история при Министерството на отбраната на СССР, Институтът по всеобща история при Академията на науките на СССР. Освен това — военачалници, учени-историци, представители на Всесъюзния съвет на ветераните на войната и труда и пр., и пр.

По искане на Горбачов за създаването на официална история на войната са били заделени неограничени средства на принципа: колкото трябва, толкова ще дадем. Инак е позорно: великата страна е преживяла война, която е наредено да се нарича велика, но тази страна не е в състояние да съчини история на войната.

Ясно е, че и този път са били похарчени огромни народни средства, а не се е получил никакъв резултат. Кръгла нула.