Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 25
От пионера до пенсионера

И без Суворов съществува елементарна логика и здравомислие. Просто Суворов, той, не знам как точно да се изразя, е някакъв еталон за някого. Съществуват очевидни неща без значение имало ли го е Суворов, или го е нямало.

Д. Захаров

Радио „Эхо Москвы“, 6 февруари 2006

1

Много хора са се опитвали да опровергаят „Ледоразбивачът“.

Без успех.

Но един смъртоносен довод все пак бе намерен: ами че Суворов не е откривателят! Ние и без него знаехме всичко това! А щом е така, не е нужно да се четат неговите книжки. И няма за какво да спорим.

Един от моите най-първи опровергатели, съветникът на президента на Русия генерал-полковник Д. А. Волкогонов, обяви язвително: всичко написано в „Ледоразбивачът“ в нашата страна беше „известно на всекиго, от пионера до пенсионера“.

Този довод е като айсберг в океана. А с ледоразбивач, както смята народната мъдрост, айсберг не се разбива. Сблъскаш ли се с такъв довод, трябва спешно да спускаш на вода спасителни лодки. И не ти се иска да спориш повече. За какво да споря, като всичко отдавна и без мен е било ясно и известно?

Ако разсъдя трезво, няма срещу какво да възразя. Правилно! Така си беше. Всички факти лежаха на повърхността, отдавна бяха известни на всички. Но аз никога не съм се обявявал за откривател. Всичко, за което пиша, всеки ден хрущеше под обущата ни. Всичко, за което пиша, беше известно на милиони. Аз просто нарекох нещата със собствените им имена. Направих нещо, което би могъл да направи всеки. Маршалите, генералите и адмиралите, премиерите, президентите и техните храбри съветници, академиците и докторите, пионерите и пенсионерите не посмяха да говорят. А аз посмях.

Именно това е моята заслуга.

Това е откритието ми.

Но критиците не мирясваха. Ето един от ранните случаи, когато бе използван този довод: „Книгата на седмицата е «Ледоразбивачът» на Виктор Суворов… Ще кажа какво бе главното ми усещане: сензация няма. Книгата е закъсняла! Да доказваш на умните хора в Русия, че комунизмът е «по-виновен» от фашизма, е смешно. Да, Сталин се е готвел за нашественическа, а не за отбранителна война. Заради това са се пролели реки народна кръв. Да, официалната съветска история лъже. Но това е именно «сензация», а не нова идея. А нови идеи за осмислянето на XX век наистина ни липсват точно днес“ („Огонёк“, 1993, №9).

Та така. Смешно книжле съм написал. Умните хора и без „Ледоразбивачът“ са си знаели всичко. По-добре умните хора да преосмислят XX век, да почерпят отнякъде нови идеи. Обаче колко е досадно: няма откъде. Само скука и скудоумие. Нищо ново за търсещия ум и горещото сърце.

Така заяви „Огонёк“.

И се започна.