Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

Но все пак опити да ме подмамят в Цушимския проток и там да ме потопят бяха правени. В края на 1997 година по инициатива на Службата за външно разузнаване (моминско име — Първо главно управление на КГБ на СССР) беше организиран телевизионен мост Москва-Лондон. Аз бях в Лондон, а в Москва — групи от експерти и сериозни историци. Командваше сериозните генерал-майор Юрий Каболадзе. На разположение на сериозните бяха всички ресурси на Русия — финансови, интелектуални, агентурни, архивни и какви ли не още.

Освен това в ръцете им беше главното — телевизионният център с цялото му ръководство, персонал, тайна орда ченгета, доносници и „доброволни помощници“. Предаването се записваше. Всичко беше под техен контрол. И те се възползваха от възможността. Режеха почти всичко. Оставиха своите най-коварни, най-злобни въпроси, нападки, изявления и забележки и най-неутралните и беззъби мои отговори.

И въпреки това…

„Телевизионната дискусия по редица причини не се превърна в убедително опровержение на лъжливата концепция на писателя-изменник“ („Красная Звезда“, 16 декември 1997).

Алексей Симонов, един от бойците от нападащата страна, призна три години след битката: „По време на телемоста Москва-Лондон от едната страна присъстваха военни историци, писатели, генерали от войските и разузнаването, а от другата — авторът на «Ледоразбивачът», шпионинът-изменник Резун с псевдоним Суворов (…) Ние го надвикахме, но не го победихме. И такова беше не само моето усещане. Много хора са гледали предаването и оценката на повечето беше такава“ („Красная Звезда“, 28 ноември 2000).

Киевският придворен вестник „Факти“ (1998, №10) изрази учудване, че моите опоненти не са успели да ме потопят. На което полковникът от КГБ Игор Прелин отговори: „Такива се случиха опонентите“.

Полковникът от КГБ, както беше прието в тяхната кантора, наклони картината в нужната му посока. Ако му вярваме, нещата са стояли така: моите опоненти в тази битка са били тайфа случайни минувачи от улицата. Случили са се все някакви глупчовци. Обаче ако са били извадени истински експерти…

Гражданино полковник, не аз съм си „случвал“ опонентите. Ръководството на ГБ постави срещу мен националния си отбор. Това беше плътно споена глутница от кагебистки генерали и полковници и тяхна учена прислуга, подбрана от най-високото ниво, увенчана с пищни титли на доктори и академици. Групата оглавяваше най-речовитият генерал от ГБ, а до дясната му ръка седяха президентът на Асоциацията на историците на Втората световна война, завеждащият отдела по история на войните и геополитиката при Института по всеобща история на Руската академия на науките, доктор на историческите науки, професор и пр., и пр. Останалите в глутницата бяха достойни за водачите си. И ако това не е бил каймакът на ГБ и Академията на науките, не се оправдавайте с приказки, че случайно са били представени някакви малоумници, а дръжте отговорно високото ръководство: защо оставят на отговорни постове неспособни и недостойни хора?

Бившият командир на диверсионния отряд на КГБ „Каскад“ Вадим Сопряков сподели впечатлението си от видяното: „В началото на 1998 година една от програмите на руската телевизия излъчи странно шоу — телемост Лондон-Москва. В единия край на този мост се намираше група наши граждани, обединени от програмата «Национален интерес». В другия край — в Лондон — посредственият предател на Родината Резун (…) А този изменник беше добре подготвен за разговора. Английските господари на този Юда ядат заслужено своя хляб с масло. Нашата страна, за голямо съжаление, просто не беше готова за открит и откровен разговор с изменника на Родината“ (Сопряков. „Восток — дело тонкое“. М., Современник, 1999, с. 200–201).

Диверсантът Сопряков има воинско звание капитан 1-и ранг. Мореплавател е.

Лукавият флотоводец от Лубянка също е изопачил картината. Отново ще повторя: това, което Сопряков скромно е нарекъл „група наши граждани“, всъщност не беше групичка безделници от крайгаровия площад, а сплотена команда генерали от лубянското ведомство и от виещия академичен военноисторически елит на Русия. В нея липсваше само армейски генерал Гареев. Предварително го бях отучил да спори с мен пред телевизионна камера. Той избягва двубоите.

А всички останали са истинският каймак. И програмата е била подготвена по тяхна инициатива, по техни сценарии, била е подготвяна отдалече с привличане на всички средства, с които разполагаха в онзи момент Руската държава и нейните верни стражи от Лубянка и Ясенево. А мен ме поканиха в последния момент. Не ми дадоха никакво време за подготовка.

Но аз се бях готвил за това предаване цял живот.

Излъчиха безпощадно орязаното предаване в края на 1997 година. След разразилия се скандал го орязаха още веднъж и вече съвсем безсрамно го излъчиха в началото на 1998 година. Така че мореплавателят Сопряков е видял само жалки останки.

Но ако беше излъчено в ефир…