Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

2

Акварелна картина: властта крие историята на войната. Като нарушава собствените си закони.

Онзи, който престъпва закона, е престъпник. Вагабонтин, меко казано.

Какви трябва да бъдат отношенията между историка и престъпната власт? Тук няма проблеми: историкът и престъпникът нямат работа заедно. Ако пък историкът не къса отношенията си с престъпниците, сам става престъпник и съучастник в престъпления.

Представете си свидетел пред съд, който крие какво е станало, който разказва неща, които не са се случвали. Такъв човек се нарича лъжесвидетел. За своите лъжи той получава изобилно възнаграждение от злодеите, които брани по този начин.

Но неговите действия са грях на душата и престъпление.

Сега нека се опитаме да нахвърлим психологически портрет на някой си Чубарян, академик от Руската академия на науките, директор на Института по всеобща история при РАН. Той е един от онези, на които властта е поставила задача да съчини нов вариант на историята на Втората световна война. Той е един от заместник-председателите на Главната редакционна комисия на новата десеттомна или дванайсеттомна глупопея.

Задачата се състои в измисляне на нова версия, която да не разкрие тайните. Мощната шайка на Чубаряновците е задължена да изобрети такъв вариант, че никой да не научи какво се е случило всъщност и защо.

Кресвайки „Слушам!“, Чубарян се е втурнал да изпълнява заповедта.

Но ако властта е решила да не разгласява истината за войната, ако е забранено да се казва истината, ако я крият векове наред, по какъв начин академик Чубарян има намерение да напълни десет или дванайсет тома? Ако истината отпада, какво остава тогава?

Но позволете ми да обясня ролята на Руската академия на науките в извършваното престъпление. Професионалният гепач, т.е. джебчията с висока квалификация, работи с група партньори: параванът прави перде, т.е. прикрива с нещо ръката на крадеца от чужди погледи, въртачът баламосва клиента, т.е. с приказки или движения кара жертвата да заеме удобна за крадеца поза или положение, чистачът моментално приема от крадеца откраднатата кесия, освобождавайки го от уликите, а дребосъците-артисти заглавикват шматката, т.е. привличат вниманието на жертвата към себе си.

Това са термини с четирийсетгодишна давност. През 1967 година по случай 50-ата годишнина от държавния преврат беше обявена амнистия. Армията стремително растеше поради внезапното изостряне на приятелството с братски Китай. Амнистираните на подлежаща възраст бяха прибирани под знамената. Срещал съм войничета като Льоша Шчегольов например, които бяха излежали една присъда като малолетни и вече като пълнолетни лежаха наново, но затворът им бе прекъснат от амнистията. За да управляваме някак тая пасмина, ние командирите трябваше да разбираме езика им. Защото те категорично не разбираха и не искаха да разбират нашия.

Тези термини се променят бързо. Сигурен съм, че сега действат съвсем други думи и изрази. Скоро ще ги сменят нови.

Но принципът на действията е нерушим.

Точно според тези принципи властта с нежен жест отнема от народа собствената му история, а дребната академична чубарянско-ржешевска гаменария отвлича със съчиненията си вниманието на народа.

Властта крие какво е било, но тогава в историята се появяват зейнали проломи и ровове. Чубаряновците-Ржешевски имат задължението да запълват проломите и бездните.

Щом миналите и бъдещите съчинения на Чубарян и подобните нему се потвърждават от архивните данни, защо не отворят архивите? Но там е работата, че съдържанието на архивите и съдържанието на Чубаряновите измислици се разминават, и то се разминават кардинално. Властта е готова да отпуска огромни средства, за да не стане известно никому съдържанието на архивите. И същата тази власт е готова да отпуска също такива огромни средства, за да запознава целия свят с писанията на Чубарян.

Сега ми отговорете какво отношение към науката има съчиняването на героични балади, които със сигурност противоречат на запазеното в архивите, на случилото се в действителност, на онова, което властта смята да държи в тайна?