Виктор Суворов
Разгромът (48)

1

След войната недобитите хитлеристи са измислили множество удивителни истории за войната. Сред тях има и такава: именно ние, германските генерали, измислихме блицкрига, а руските глупаци възприеха нашата идея. Сиреч за маймуните си е нормално да правят маймунски работи.

Разказите, че идеята за блицкрига се е родила в Германия, е била подхваната от хиляди експерти от Великобритания, САЩ, Франция. За британеца, американеца, французина германецът, макар и бивш враг, все пак е човек от Запада, той е свой човек. Ето защо жителите на Западна Европа и Северна Америка смятат постиженията на германците (но не и техните престъпления) за свои собствени постижения: видите ли, тъкмо ние, цивилизованите, измислихме блицкрига, а невежите Ивановци са способни само да копират.

Говори например един от най-мерзките и най-страхливият от хитлеристките войскари, генерал-фелдмаршал Е. фон Манщайн, разказва за Сталинградската стратегическа настъпателна операция и за съветските танкови корпуси, които са били въведени в пробив. Манщайн оценява високо действията на сталинските танкови корпуси. И добавя: руснаците се научиха на това от нас („Манштейн“, с. 357).

Учудваща е не наглостта на тъпия хитлеристки мерзавец, а реакцията на коментаторите. Аз прелистих мемоарите на Манщайн на английски и на френски: никакви забележки за тази декларация. Мемоарите на Манщайн излязоха и на руски. В обясненията, приложенията и допълненията, които са подготвили руските историци, се съдържа повече интересна информация, отколкото в самия текст на Манщайн. Но ето че Манщайн заявява, че Червената армия се е научила да използва танковите корпуси от германците, и нашите мъдри експерти не възразяват срещу това… Съгласни са с това твърдение. Руските сериозни историци (и не само историците), като слушат тези приказки, покорно клатят глави.

А ето не мълчаливото съгласие, а активната защита на стратегическата мъдрост на хитлеристите: „Мощни танкови клинове в съчетание с масирани удари на авиацията… тези похвати бяха сред безспорните иновации, за което трябва да говорим направо, без увъртания“. Така някой си Григорий Акселрод възхвалява хитлеризма („Российская газета“, 7 август 1995).

Редакцията на така наречения „русийски вестник“ е комплектувана от хора, които мразят всичко руско, които клеветят Русия и нейния народ. Във всяка нормална страна такъв „вестник“ отдавна щеше да бъде забранен. Криминалната полиция отдавна щеше да разследва кой стои зад гърба на нейните редактори и кой поръчва подобни статии.

А в Русия може.

Същите похвали за Хитлер и неговите стратези сипе някой си Йосиф Косински: „За разлика от съветските концепции (ако такива изобщо е имало) Хитлеровият блицкриг е бил не само разработен на хартия, но и реализиран на полесраженията в Полша, Франция, Норвегия“ („Новое русское слово“, 26 юни 1989).

Някакъв хитлеровски блюдолизец на име Карем Раш крещи с пяна на устата: „В името на справедливостта нека напомним, че преди войната в целия свят само германците са умеели правилно да използват в битките танка“ („Красная Звезда“, 31 юли 1999).

Заради подобни откровения и в „Красная Звезда“, и във „Военно-исторический журнал“ просто обожават въпросния Раш. „Красная Звезда“ му предоставя цели страници: я разкажи още някоя гадост за тези руски идиоти.

Такива изказвания ще намерим в изобилие както в руските марксистко-хитлеровски вестници, така и в чуждестранните.