Виктор Суворов
Разгромът (146)

7

Младши лейтенантът, впоследствие боец от РОА, е разказал за изоставените грамади на железобетонните огневи съоръжения, в района на които не се виждат никакви следи от война и боеве. Но и комунистът генерал-лейтенант от инженерните войски Б. В. Бичевски е съобщил за същото.

Разказът на младши лейтенант Самутин, който в края на войната доброволно, напълно съзнателно е влязъл в РОА — Руската освободителна армия — и доблестно е воювал против антинародната власт, по нищо не се различава от разказа на армейски генерал Квашнин, който 60 години след онези събития оглавяваше Генералния щаб на ВС на Русия.

Картината е изцяло същата. Войските на Червената армия през първите дни и седмици на войната са воювали без каквито и да било планове. Никой не им е издавал заповед за отбрана. Жуков не си е направил труда да им постави отбранителни задачи.

Разликата е само в това, че в разказа на младши лейтенанта има повече подробности и той нарича нещата със собствените им имена.

А армейският генерал го усуква.

Ще ми възразят, че младши лейтенантът е изменил на клетвата си… Може ли след това да му се вярва? Аз нямам отговор на този въпрос. Постъпвайте, както ви харесва. Но имайте предвид, че армейски генерал Квашнин, както впрочем и всички съветски генерали, също е изменил на клетвата си. Клел се е до последен дъх да пази верността си на съветския народ и съветското правителство, но е нарушил клетвата си, изменил е на своята съветска Родина, преминал е на страната на онези, които са разрушавали Съветския съюз.

Разликата е в това, че младши лейтенантът, когато е осъзнал, че режимът е антинароден, е взел в ръце оръжието си и е тръгнал да воюва срещу този режим, а армейският генерал не е тръгнал да воюва нито за комунистическата власт, нито срещу нея.

Изчакал е да види кой ще победи и тогава е минал на негова страна.

* * *

Някакъв „антисуворов“ обяви, че Жуков може да се смята за велик дори само задето е спасил Москва и Ленинград.

Но Жуков не е спасявал нито Москва, нито Ленинград.

Преди войната Жуков е извел войските към западните граници отвъд няколкото линии укрепени райони, като е оставил войските без укрепления, а укрепленията — без войски, и така е отворил пътя за Гот, Гудериан, Клайст, Манщайн към Минск, Киев, Одеса, Вилнюс, Рига, Талин, Севастопол, Харков, Ленинград, Смоленск, Орел, Курск, Москва, в крайна сметка — и към Сталинград.