Произведения

Разни

Преводни произведения

Разни

Научен текст

Биография

По-долу е показана статията за Георги Константинов (анархист) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.

Георги Константинов
български анархист

Роден
15 май 1933 г. (90 г.)

Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията) е български анархист и атентатор. Осъден е през 1953 за атентат срещу паметник на Сталин. В периода 1973 – 1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност.

Биография

Георги Константинов Георгиев е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г.[1] Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове като „Антиистория славянобългарска“, издател на „Шрапнел“.

Участие в политическия живот

През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността на информацията отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба „Сигурност“ за терористична дейност от негова страна.[2]

Библиография

Спомени

Анализи

  • Барутни (по)мисли (Статии 1974 – 1989). София: Шрапнел, 2004, 359 с.
  • Иде ли… световната социална революция (Доклад пред IX конгрес на ФАБ).
  • Роботронната и биотехнологична революции, селското стопанство и изхранването на човечеството: Проблеми и решения. София: Шрапнел, 2000, 47 с.
  • Възможна ли беше съпротивата срещу ДС?. София: Шрапнел, 2001.
  • С думи, вместо с куршуми. София: Шрапнел, 2001.
  • Антиистория славянобългарска.
  • Краят на държавата и капитала. София: Шрапнел, 2000, 320 с.

Преводи

Филмография

Вижте също

Бележки

Външни препратки