Виктор Суворов
Разгромът (70)

2

Да се използва такъв корпус в отбрана е невъзможно: танковете може бързо да се закопаят в земята, но какво да се прави с хилядите автомобили? Те са прекрасна цел за вражеската авиация. А без автомобили, т.е. без гориво, резервни части и боеприпаси танковете са безполезни.

Такъв корпус не може да се използва и за контраудар. Ако задвижим механизирания корпус по продължение на фронта към мястото на вражеския пробив, тези 1000 танка, 1500 мотоциклета, 350 трактора, 5000–7000 автомобила ще задръстят всички пътища и няма да позволят на другите съединения, които действат наблизо, нито да се снабдяват, нито да правят маневри с резервите, нито да отстъпват.

Такъв корпус е бил предназначен само за пробив на вражеска територия. Само там е можело да се проточат неговите колони. Само там е можело да се реализира неговата колосална мощ. Но само при условие че имаме пълно господство във въздуха.

С други думи, създаването на такива корпуси автоматично е предполагало внезапен удар на съветската авиация по вражеските летища за завоюване на господство във въздуха от първия момент на войната. В други условия е било невъзможно да се използва такъв корпус, той е прекалено уязвим от вражеската авиация.

Но и в настъпление корпус с такъв състав е можело да се използва само при условие че действа напълно внезапно, че хилядите танкове отведнъж нахлуват на вражеската земя и напредват, без да се отклоняват за дребни сблъсъци, заобикаляйки огнища на съпротива, и имат пред себе си ясна, предварително известна на командирите цел.

Точно така, както колоните германски танкове през 1940 година са се устремили към бреговете на Атлантика.

Точно така, както 6-а гвардейска танкова армия през август 1945 година се е устремила напред към Тихия океан.

Но всякакви непланирани предварително отклонения от първоначалните планове са можели да завършат с поражение, защото инерцията на тази маса е била колосална, а да се управлява тя е било почти невъзможно.

Хрумва ни спасителна идея: а защо такъв корпус не бъде изпратен по три или четири маршрута?

Великолепна идея. Но именно това е, което е предлагал комкор Павлов — да не се събират танковете в неуправляеми маси и да се движат в една колона, а да имаме танкови съединения с по-малки размери и те да се вкарват в сражение по различни маршрути, но към обща цел и по единен замисъл.

Напомнят ми, че на завършващия етап на войната съветските командири са управлявали танкови армии. Правилно. Но танковите армии са били само пет. В самия край на войната — шест. Те са били вкарвани в сражение със състав 500–600 танка. Рядко — 800–900. Но в танкова армия е имало и по 200–300 танка. Танковете са били съветски, но използването на танкови армии е станало възможно след като от Америка сме получили стотици хиляди автомобили с висока проходимост и съответно количество средства за свръзка. През 1941 година не сме имали това, така че е било невъзможно да се управляват такива корпуси в бързо сменящата се обстановка. Не е било възможно и да се осигуряват с всичко необходимо за живот и бой.