Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Нека поспрем, да си починем и да помислим.

И тъй, младши лейтенантът от запаса е призован за тримесечни учения в началото на април 1941 година. Следователно в началото на юли е трябвало да го освободят.

Командирите на взводове идват направо от училищата. Трябвало е да завършат през юли, но два месеца предсрочно, през май 1941 година, със заповед на наркома по отбраната на СССР от училищата без изпити са били пуснати 70 000 офицери. Всички без отпуск са изпратени направо във войските.

Другарят Сталин (както ни обясняват) не е имал намерение да напада никого.

Другарят Сталин (както всички знаем) не е очаквал германско нападение и не е вярвал в подобно нападение.

С какво да си обясним предсрочното завършване на младите офицери?

Но имаме не само това завършване, а и мобилизирането едновременно на 15 набора запасняци. През май са призовани за учения 807 000 редници и сержанти от запаса на възраст от 22 до 37 години включително.

Преди прибирането на реколтата.

А пък не сме очаквали нападение. И не сме възнамерявали да нападаме когото и да било.

Щом са призовали 15 набора в средата на май за 45 дни, следователно е трябвало да ги пуснат в началото на юли…

Но както виждаме, никой не е имал намерение да ги пуска, вместо това са ги изпратили на учения. И над ешелоните са звучали някакви странни съобщения на ТАСС. Кремълските историци, кой знае защо, си спомнят само Съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година, като поради невежество го наричат Декларация на ТАСС от 14 юни. Но в онези дни, седмици и месеци е имало няколко такива съобщения. И гражданите на Съветския съюз, които са били свикнали да четат между редовете и да чуват между фразите, ясно са разбирали: зад това се крие нещо.

Нашият свидетел Самутин е видял изпращането само на неговия ешелон от състава на 186-а стрелкова дивизия. Но на дивизията й трябват много ешелони. И дивизията не е била една. Били са много. От Урал „на учения“ е тръгнала цяла армия. 22-а. И не само от Урал. От вътрешните военни окръзи една армия, 18-а, е била прехвърлена в Първи стратегически ешелон. Седем други армии от Задбайкалието, от Сибир, Урал, Поволжието, от Северен Кавказ, от други райони са формирали Втория стратегически ешелон.

На стотици хиляди хора са съобщавали, че ги карат на учения. Но защо трябва армии от Задбайкалието, Урал и Сибир да се прехвърлят за учения към западните граници на Съветския съюз? Нима в дивите степи на Задбайкалието няма място за учения? Нима в Поволжието няма къде да се разгърнат? Ами Южен Урал! В състояние ли е кой да е чужденец да си представи размаха на степите около Оренбург?

Интересно е, че командирите и войниците дори на най-ниско ниво ясно са разбирали, че изобщо не ги карат за учения, а за война. Само дето отначало са се чудели: срещу Япония или срещу Германия.

Но скоро се е разбрало.