Виктор Суворов
Разгромът (181)

3

Но те се стараят.

След разпадането на Съветския съюз беше направен още един опит да се формулира официалното становище за историята на войната. Беше издаден четиритомният труд „Великая Отечественная война 1941–1945 гг. Военно-исторические очерки“ (М., Наука, 1998–1999).

Върху четиритомника отново е работил огромен колектив: Институтът по военна история при Министерството на отбраната на РФ, отделението по история при РАН, разни началници, включително началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ армейски генерал А. В. Квашнин…

Големите и много сериозни началници на историческата наука са нарекли своето творение „очерци“. Защото изначално са разбирали, че никаква концепция не свързва този труд в единна структура. Нещо такова: откъслеци, угарки, отломки, фасове, парчетии, огризки.

Вместо пресъздадения скелет на динозавъра ни представиха четири сандъка кокали от неизвестен звяр, без да си направят труда да почистят находките от глината, калта и вкаменените екскременти. Върху цялото „изследване“ лежи печатът на прибързаността, повърхностността, временността, нехайството и боязънта да не би да се разклати дори и един от множеството митове на комунистическата историография.

Това „изследване“ беше опит да се напише поне нещичко след провала на начинанието с десеттомника, работата върху който трябваше да завърши през 1995 година по случай 50-годишнината на разгрома на Германия. Не се получи. Тогава именно по молба на трудещите се написаха четиритомник по случай 55-годишнината. Но поради страха, поради държавната идеологическа цензура и вътрешната автоцензура, поради комунистическите предразсъдъци и съкратените срокове за предаване на труда много исторически проблеми, предизвикващи разногласия в големия авторски колектив, бяха просто „изпуснати“.

Причината за поредния провал е все същата: пълна липса на научен подход. Нашите сериозни историци просто не владеят методиката на научните изследвания. Преди всичко трябва да се изучи явлението, а чак след това да му се дава име. А те при всичките си опити повтарят една и съща грешка: отначало обявяват в заглавието на труда, че войната е била велика, че е била отечествена, че е започнала през 1941 година.

Като обявяват всичко това в заглавието, учените другари са принудени после да нагаждат фактите така, че да се впишат в провъзгласената концепция. Така постъпва двойкаджията-второгодник, който е надникнал в чуждо контролно и е видял отговора на задачата, а после пригажда решението към готовия отговор.

Ето защо от тези старания нищо не може да излезе и няма да излезе.

Но защо сериозните историци се държат толкова странно?

Ами защото в случай че архивите бъдат отворени, ако бъдат изучени и анализирани от истински специалисти, като нищо може да се окаже, че войната е била замислена от кремълските вождове далеч не за защита на отечеството, а за световно господство, за разпространяване на тяхната власт по цялото земно кълбо, както именно е представено на държавния герб на СССР. Ако се вгледат по-внимателно, може да се разкрие, че тази война изобщо не е започнала през 1941 година…