Виктор Суворов
Разгромът (169)

5

Някога, много отдавна някой от моите изобличители, след като схвана, че всичко в моите книги се подрежда като чирепчета от строшена кана, обяви: да, всичко пасва, всичко съвпада, но този хитър Суворов използва само фактите, които се вписват в неговата теория, а отхвърля онези, които не се вписват.

Това беше повторено от много критици. Естествено, гражданите от „Ехото на Москва“ не са можели да подминат този аргумент. И не го подминаха. Захаров и Съянова дружно го повториха.

А аз заявявам: няма факти, които да противоречат на моята теория!

Сталин е подготвял нападение над Германия. Намерете факт, който да не се вписва в това предположение.

Аз приведох много примери за това, че страната не се е готвела за отбрана. Примери, че така наречените контраудари и контранастъпления през първите дни на войната са били импровизация, че те не са били подготвени и планирани предварително, също приведох достатъчно. Но къде са примерите, че Сталин не е подготвял страната и армията за настъпление към Европа?

Аз съм най-главният критик на своите книги. Моят интерес е да намеря всички възможни грешки и неточности. Отстранявам ги и ги поправям. Избавям се от тях. Стигна се дотам, че съчиних цяла книга „Вземам си думите обратно“, за да се изчистя от заблудите на младостта.

Хайде, намерете факт, който да противоречи на основната идея на „Ледоразбивачът“, и аз или ще се постарая да го обясня, или ще се отрека от теориите си.

Е, къде са безбройните факти, които преграждат пътя на „Ледоразбивачът“?

Ехоо, обади се, московско ехо!

Но хайде да си представим, че съществуват факти, които не се вписват в моята теория. Да допуснем, че аз ги игнорирам. В този случай изобличителите от „Ехото“ изпадат в твърде неприятна ситуация.

Работата е там, че теорията, която самостоятелно, без да четат моите книги, в разрез със станалите обичайни за света възгледи героично представят Захаров и Съянова, е точно като моята: Сталин е подготвял нападение над Германия. Но ако съществуват факти, които противоречат на моите изводи, същите факти трябва да противоречат и на техните изводи. Изобличителите от „Ехото на Москва“ си мислят, че са ме напердашили. Не, любезни, вие напердашихте себе си. Да не кажа нещо повече.

Моята аргументация била слаба и тенденциозна. Но аргументацията на „Ехото“ е много по-слаба — вие оповестихте само малка част от доказателствата, които аз използвах десет, че и двайсет години преди вас.

Всеки изследовател има възможност да задълбочава, да уточнява и да развива теории, публикувани от някого преди него. В това се състои научният процес. И често вървящият по следите се издига на нови, недосегаеми за предшественика му висоти на знанието. Има маса примери за това. Вече след излизането на моите книги други автори изровиха много нови, неизвестни никому по-рано архивни съкровища, изказаха маса удивителни съждения. Границите на нашето знание за войната отдавна и надалече прескочиха хоризонтите, отвъд които „Ледоразбивачът“ никога не е плавал и не си е пробивал път.

Съянови-Захарови обаче не са намерили и не са измислили нищо ново, не са добавили нищо към това, което отдавна вече е проникнало в съзнанието на широките народни маси.

В науката и изкуството подобни деяния се наричат плагиатство. Латински термин. В превод — кражба. Но и кражбите биват различни. Откраднал си нещо, присвоил си го — мълчи си. На тези обаче това не им стига. Искат хем да откраднат, да присвоят, хем и да оплюят обрания.

Но хайде за няколко мига да се съгласим с апашите на история: аз съм измислил схемата, а после нагаждам към нея само удобните за мен факти и отхвърлям неудобните. Но нима откривателите от „Ехото“ действат по друг начин? Нима храбрите изобличители използват в предаванията си както факти, които се вписват в тяхната теория, така и факти, които не пасват на тяхната революционна концепция?

Моите книги били мешана салата, в която смело били забъркани и истина, и лъжа. Няма да споря. Но нима, доказвайки същата теория, Съянови-Захарови поне веднъж са се отклонили от моите рецепти, забърквайки своите мешани салати?