Виктор Суворов
Разгромът (141)

2

Да разгледаме създалата се ситуация чрез примера с Псковско-Островския УР.

Важността на този укрепен район е извънредно голяма. През него минава стратегическата железопътна магистрала Варшава-Вилнюс-Даугавпилс-Остров-Псков-Ленинград. От границата именно по тази магистрала са настъпвали германците. С боеве са стигнали до Ленинград и са го блокирали.

За това са им били нужни 18 дни.

Толкова много време, защото основните сили на групата армии „Север“ са били пехотни дивизии с теглени от коне каруци. 700 километра пеша с ботушите, с карабината на гръб, до изнемога — тежък път. И то войските се движат не по права линия. Те водят боеве, маневрират. Така се събират цели хиляда километра. Ето защо германците са се движили към града на Ленин толкова бавно, толкова дълго. А укрепени райони по пътя си не са забелязали.

Но сили за щурм на Ленинград те не са имали. Били са принудени да спрат, да се окопаят, да се закрепят. Фронтовата линия се е проточила от Балтика през Новгородските и Псковските земи към Калинин и Москва, по-нататък — на юг.

В Псковска област германците под обстрела на Червената армия изграждат отбранителната линия „Пантера“, Съветските полкове и дивизии непрекъснато са атакували, германците са отбивали атаките и са продължавали да строят. От греди са правели нещо като руска дървена къща, само че вместо прозорци — широки цепнатини за водене на огън. Около къщата, отстъпвайки на метър-метър и половина, са издигали друг. Пространството между двата реда греди са запълвали с пръст и камъни. Отгоре — три-пет ката греди и еднометров пласт камъни. Всичко това се е засипвало с пръст. Получавал се е хълм с амбразури. Между тези хълмове — траншеи…

Ето мнението на ентусиасти-изследователи от XXI век: „Разстоянието от Великие Луки до Идрица ние изминахме с кола за около два часа. Червената армия, докато разруши хитлеристката отбранителна линия «Пантера», е водила тук ожесточени боеве цяла година и половина“ („Красная Звезда“, 23 май 2008).

Германците — 700 километра от границата до Питер за 18 дни.

Нашите — 100 километра за година и половина.

Защо?

Защото германците са застанали в отбрана, а на Червената армия през лятото на 1941 година никой не е поставил задача за отбрана и не я е подготвял за отбрана. Пред нея са стояли други задачи.

Докато са пробивали отбранителната линия „Пантера“, дивизиите на Червената армия са понесли определени загуби.

Какви именно?

Отговор от същата статия: „Боевете в редица райони на Псковско са били продължителни и никой не знае точно колко войници са загинали. Официално се е смятало, че тук са били погребани над половин милион, но сега, когато бе открит достъпът до архивите, става ясно, че са били много повече“.

Германската отбранителна линия „Пантера“ е представлявала обикновени траншеи и дървено-земни огневи точки и блиндажи.

А германската армия през лятото на 1941 година е минавала в същите тези райони през съветски отбранителни линии. Без да среща съпротива и да понася загуби.

За един от опорните пунктове на Псковско-Островския УР разказва генерал-лейтенантът от инженерните войски Б. В. Бичевски: „На 5 юли частите на Северозападния фронт напуснаха град Остров. Когато научих за това, първо изпитах недоумение — дори не повярвах на тези сведения. Ами укрепеният район? Без бой ли е бил предаден? С какво напрежение през лятото и есента на 1939 година ние бяхме създавали там силни опорни пунктове, защитаващи основните пътища и подстъпи към този град. На 15-километров фронт от границата бяха построени 20 двуетажни железобетонни артилерийски съоръжения за 40 76-милиметрови противотанкови оръдия и 17 картечни съоръжения за 30–40 картечници. Та неизпълненият, а после отменен през 1940 година монтаж на въоръжението в тези ДОТ-ове е можело да се изпълни с полево въоръжение! Щом този рубеж е бил завзет толкова бързо, значи той не е бил зает от наши войски. Или може би са го заобиколили? Едва много по-късно научих само някои от причините за толкова бързото пробиване на укрепените райони на по-старите държавни граници. Между другото, за това е писано много малко. Ще напомня само един характерен щрих. Към град Остров спешно е била изпратена 111-а стрелкова дивизия, но като не успяла да заеме отбранителен рубеж, тя била принудена под натиска на числено превъзхождащия я противник да отстъпи към нашия Ружки рубеж“ („ВИЖ“, 1963, №1, с. 65).

А причината е все същата. Прекалено много войски са се намирали западно от всички линии на укрепените райони. Когато е станало напечено, дивизиите от 41-и стрелкови корпус не са успели да заемат Псковско-Островския УР и да се подготвят за отбрана.