Виктор Суворов
Разгромът (95)

1

На ниво бригади вече сме слизали. Можем да слезем и по-надолу: „747-и стрелкови полк от 172-а стрелкова дивизия… както и останалите части от дивизията, беше комплектуван с кадрови състав. В началото на войната само известна част от войниците дойде от запаса, при това много от тях бяха участвали в съветско-финската война“ („ВИЖ“, 1963, №12, с. 88).

Става дума за един полк, но от описанието следва, че и цялата 172-а стрелкова дивизия е комплектувана.

Можем от ниво полкове, бригади и дивизии да се изкачим по-нагоре — на ниво корпуси. Ето например 41-и стрелкови корпус на генерал-майор И. С. Кособуцки. В корпуса, както е редно, е имало два корпусни артилерийски полка и три стрелкови дивизии: 111-а, 118-а, 235-а. Както и много други дивизии в Червената армия, те са посрещнали войната в ешелони. За тези три дивизии се съобщава, че „към момента на изпращането дивизиите бяха почти напълно комплектувани“ („ВИЖ“, 1993, №6, с. 18).

Генерал-полковник Болдин съобщава за 6-и механизиран корпус: „Личният състав на корпуса беше превъзходно обучен, половината танков парк се състоеше от машини Т-34 и КВ“ („Страницы жизни“, с. 95). Нека уточним: в 6-и механизиран корпус е имало 1021 танка, в това число 114 КВ и 238 Т-34, 229 бронирани коли, 127 от които — тежки оръдейни БА-10. В корпуса е имало 335 оръдия и минохвъргачки („ВИЖ“, 1989, №4, с. 25).

Генерал-лейтенант Д. Рябишев е бил генерал-майор и е командвал 8-и механизиран корпус. В състава на корпуса са били 12-а и 34-а танкова дивизия и 7-а моторизирана дивизия, мотоциклетен полк, авиоескадрила и други части. Генералът съобщава: „С личен състав корпусът беше комплектуван почти напълно, имаше 932 танка“ („ВИЖ“, 1978, №6, с. 67). Вярно, генералът съобщава и за слаби места: средствата за противовъздушна отбрана на корпуса са 4 37-милиметрови зенитни оръдия и 24 зенитни картечници.

В случай на внезапен масиран удар на съветската авиация по германски летища на корпусите и дивизиите не са били нужни много зенитни средства. Но в случай на внезапно нападение от страна на противника такъв корпус е бил обречен на унищожаване, въпреки цялата му останала мощ.

Ако се е готвело отразяване на германско нападение, а зенитните средства не са били достатъчно, е трябвало масите танкове да се оттеглят от границите, да се раздробяват тези маси на малки танкови подразделения и части, да се крият в горите, да се поставят в засади, да се откъсват за тях окопи, да се маскират. От една страна — би било много трудно да ги унищожат. От друга — отбраната на Червената армия би била непробиваема.

Но по заповед на Великия стратег танковете са били държани край границите на удобни за обстрел стада, без обезпечено зенитно прикритие.

Така е било навсякъде.

Списъкът може да бъде продължен до безкрай: танковете са били много. Безкрайно много.

Няма да продължаваме. Да спрем. Да сравним.

Да сравняваме с германските моторизирани корпуси няма смисъл: у нас много танкови дивизии са по-силни от германските корпуси. Трябва да сравняваме с германските танкови групи. Всички германски танкови войски са били обединени в четири групи — групите са се състояли от корпуси, корпусите — от дивизии.

Общата картина е изглеждала така:

1-а танкова група — 699 танка, от тях от нов тип — 0;

2-а танкова група — 953 танка, от тях от нов тип — 0;

3-а танкова група — 1014 танка, от тях от нов тип — 0;

4-а танкова група — 631 танка, от тях от нов тип — 0.

Това е всичко.

А при нас!