Виктор Суворов
Разгромът (11)

3

Още в самото начало на XX век в хода на Руско-японската война се е зародило понятието плътен фронт. Той е представлявал отбранителен рубеж, зает по цялото продължение от войски, прикрит с огън и инженерни заграждения. Първият пример: през 1905 година плътният фронт на 3-а руска армия се е простирал на 155 км.

В хода на Първата световна война десетките километри плътен фронт са се превърнали в хиляди. А бодливата тел — в десет, двайсет, че и петдесет реда, а зад тези редове — първа траншея, втора, след нея трета и така до безкрай…

През ноември 1915 година по първата траншея на руската армия е можело да се стигне от Балтийско до Черно море. По първата траншея на германската армия на Западния фронт е можело да се стигне от крайбрежието на Северно море до границите на Швейцария. И по британско-френската — също. Всички воюващи армии са организирали в дълбоките бърлоги командни пунктове и болници, складове за боеприпаси и черкви, кухни, пекарни, перални, електростанции и пунктове за водоснабдяване, тоалетни, обущарски работилници, свързочни възли, пощенски отделения, бани, публични домове (по-точно — блиндажи) и всичко останало, без което един здрав армейски организъм не може да съществува.

Веднъж имах възможност да видя снимка на германските позиции, направена от френски аероплан. Било е нещо невъобразимо. Същинска паяжина от предната линия на много километри дълбочина. Всичко това е нашарено с ямите от дългогодишния артилерийски разгул. Артилерията е свирепствала, но е било невъзможно да се пробие тази отбрана.

И ето го въпроса: защо никой не е осмял Жуков, след като той е написал в своя епохален шедьовър очевидната глупост, че висшето ръководство на Червената армия се е вкопчвало в опита от Първата световна война и се е готвело да води войната по старите рецепти?

Покажете ми ясно, като на малоумен, тази несъкрушима съветска отбрана от 1941 година от море до море, с по десет-петнайсет реда траншеи, с непробиваема бодлива тел, с блиндажи и убежища, с подземни командни пунктове и свързочни възли, с лазарета и перални, с нужници под петслойно покритие и землянки за политпросвета вместо походно-полеви публични домове. Покажете ми отбранителен рубеж, който по цялото си продължение е зает от войски, прикрит с огън и инженерни заграждения. Нека да не е от Балтика до Черно море, нека дори не е 1000 километра, нито 500, нито 100. Покажете ми поне какъв да е плътен отбранителен рубеж, поне 10 километра, зает от войски, които са се подготвили да отблъснат вражеско настъпление.

През пролетта на 1941 година Червената армия не е оплитала своите отбранителни позиции с бодлива тел. Ами че тя не е и изграждала каквито и да било позиции. А всичко, изградено преди това, към лятото на 1941-а е било изоставено поради ненужност, засипано с пръст и обрасло с бурени. Бодлива тел е имало само на границата, пък и това не е била армейска тел, а чекистка. Но граничарите бързо са я сваляли и намотавали на кълбета.

И с траншеите картината е същата. Нека някой от официалните кремълски идеолози ми каже номера на една съветска стрелкова дивизия, която преди войната е изкопала траншеи с пълен профил и е заела отбранителна позиция. Никой досега не е успял да намери нито една съветска армия, нито един корпус, нито една дивизия, нито един полк, които в навечерието на войната да са стояли в траншеи. От това следва, че нито един командващ армия, нито един командир на корпус, дивизия, полк и по-малко формирование не се е вкопчвал в опита от Първата световна война.

Нещо повече, Полевият устав (и ПУ-36, и ПУ-39), Бойният устав на пехотата (БУП), Наставлението по инженерно обезпечаване на операциите и всички други документи, от които са се ръководели войските и щабовете, не само не са препоръчвали да се копаят траншеи, но и буквално са забранявали това. Единичен или двоен стрелкови окоп — ето основата на отбраната, но само за кратко време и само по второстепенните направления. Теоретично. А на практика в повечето стрелкови части войниците са нямали дори лопати. Според бойни документи и разкази на ветерани картината е една: когато й е припарвало, пехотата е копаела траншеи с каски. Сапьорите са имали лопати, а виж, пехотата, която е трябвало да се окопава под обстрел — не е имала.

Как да свържем всичко това с тъпото следване на опита от Първата световна?