Виктор Суворов
Разгромът (99)

5

Генерал-лейтенант А. В. Владимирски е бил подполковник, заместник-началник на оперативния отдел при щаба на 5-а армия при КОВО. Той е написал учебник за армията, в състава на която се е включил във войната на 22 юни 1941 година. Дълги десетилетия учебникът е бил секретен, но преди самото разпадане на СССР беше публикуван под заглавие „На Киевском направлении“ (М., Воениздат, 1989).

Разликата от обикновените мемоари е там, че генералът не пише за самия себе си, за своите действия, мисли, преживявания. Това е разгърнат рапорт за бойните действия на 5-а армия от началото на войната до септември 1941 година.

Книгата е препълнена със статистически данни, които не само са събрани от архивите, но и са потвърдени от специална комисия, за да представи на бъдещите поколения офицери и генерали една секретна, недостъпна за външни хора, но до известна степен правдива картина на случилото се.

5-а армия на КОВО е била напълно стандартно обединение, което не се е откроявало с някаква особена мощ на фона на другите армии от Първи стратегически ешелон. Тя не може да се сравнява нито с 10-а, камо ли пък с 9-а армия, които явно са я превъзхождали по сили.

На с. 28 е даден численият състав на 5-а армия към 1 юни 1941 година — 142 570 бойци и командири. На с. 24 има пояснение: „Без добавения състав на запаса, призован на учебен сбор през май 1941 година“. А такива добавени, както ще видим по-нататък, са били много хиляди.

На с. 29 намираме броя на оръдията и минохвъргачките в 5-а армия — 2044. Това е, без да се броят 45-милиметровите противотанкови оръдия. Таблицата е добра с това, че в нея ясно и отчетливо е описано къде, колко и какви оръдия е имало. Например 122-милиметровите гаубици в 5-а армия са били 260, 152-милиметровите — 235.

Сведенията за 45-милиметровите противотанкови оръдия са приведени отделно на с. 25. Те са били 338.

В 5-а армия е имало 1503 танка. Без да се броят тежките оръдейни бронирани коли.

Как след това, моля, ще вярваме на Академията за военни науки, със съдействието на чието ръководство беше издадена книжката с твърдението, че в цялата Червена армия към 22 юни 1941 година е имало само 1800 танка?

Как, моля, да вярваме на съчинителя Жуков, който е обявил, че висшите ръководители на Съветския съюз „не виждаха по-далече от носа си, вследствие на което нашето ръководство не съумя своевременно да създаде мощни бронетанкови войски и те бяха създавани вече в хода на войната“.

1500 танка в една армия! В хода на войната нито една съветска ТАНКОВА армия нито веднъж, нито ден и нито час не е разполагала с такъв брой танкове. А тук става дума не за танкова, а за обикновена армия.

Нито една германска ТАНКОВА армия в хода на войната също не е имала такъв брой танкове.

На 22 юни 1941 година всички германски танкове на съветско-германския фронт са били съсредоточени в четири танкови групи. В 2-а танкова група танковете са били един и половина пъти по-малко, отколкото в нашата най-обикновена 5-а армия. И в 3-а танкова група също са били един и половина пъти по-малко.

Ако вземем 1-а и 4-а танкова група заедно, и тогава те по брой на танковете не могат да се мерят с нашата 5-а армия. При това изобщо не могат да се мерят.

Но ако дори през лятото на 1941 година съветските части, съединения, обединения да не са били напълно комплектувани, нима това пречи да се воюва? На война практически винаги полковете, дивизиите, корпусите и армиите воюват недокомплектувани откъм личен състав и въоръжение. Нима това е пречка по пътя към Берлин?

* * *

Аз нямам титли, нито звания. Не съм историк. Но имам интерес. Имам страстта на колекционер, страстта на хрътка, ако щете.

Та така, изобщо не е нужно да носиш титли и звания, за да събереш материал, с какъвто е претъпкана всяка полкова библиотека. Не е нужно да си историк, нито пък експерт, а трябва само да проявиш интерес и да събираш сведения за дивизиите така, както момчетата събират марки.

Всичко е достъпно.

Само дето трябва да скъсаш много чифтове панталони…