Виктор Суворов
Разгромът (78)

3

Тогава, през 1969 година, аз, естествено, нямах достъп до архивите. Но реших някак да проясня истината: колко войски е имал Сталин на западните граници към 21 юни 1941 година?

Започнах с търсене на справочник, в който да са изброени всичките тези 170 дивизии и 2 бригади. Бързо установих, че такъв справочник няма. Кой знае защо, никой не е намерил време да го състави.

И тогава започнах да го съставям аз. Лично за себе си. Да нося със себе си архив — няма да стане. Не е такъв животът на съветския офицер. Едно младо офицерче да мъкне със себе си папки с изрезки по гарнизоните — не става. Оставаше ми едно — да запомням. Срещна например във „Военно-исторический журнал“ сведения за 125-а стрелкова дивизия, запомням ги. Те не са много, само номера на полкове: три стрелкови — 466-и, 657-и, 749-и, и два артилерийски — 414-и оръдеен и 459-и гаубичен.

А после някъде изскочи име на командир — генерал-майор Богайчук, Павел Петрович. След някоя и друга година, ако ми провърви, се прояснява и системата на подчинение в тази дивизия: влизала е в състава на 11-и стрелкови корпус при 8-а армия на Северозападния фронт.

Междувременно се натрупват данни и за много други дивизии. И всичко се подрежда. И всяко нещо намира точното си място… Съседът отляво е 90-а стрелкова дивизия при 10-и стрелкови корпус. Отляво — 48-а стрелкова дивизия при 11-и стрелкови корпус. Ето че става ясен и рожденият ден на 125-а дивизия. Заповед за формиране от 19 август 1939 година.

Някак твърде позната дата. Спомняш си други дивизии, а този ден се повтаря ту тук, ту там: и ето че тази има същия рожден ден, онази също…

Мислите си, че да запомняш номера на полкове и дивизии, имена на командири и дислокации е същото като да запаметяваш телефонен указател? Нищо подобно. То е същото като любител на футбола да запомня състава на любимия си отбор. Футболният, както и хокейният, запалянко помни хиляди данни: кой, кога, в коя минута е вкарал гол, кой му е подал и от какво положение е станало. Той помни съставите на десетки отбори и резултатите от стотици и хиляди мачове. Хем запомня всичко това без никакво усилие. Ако ти е интересно, запомня се от само себе си…

А се натрапваше ето какъв извод: в Съветския съюз никой на държавно ниво не е изучавал войната. През дългите десетилетия никой не се е опитвал да възстанови картината на случилото се. Отворете ми очите и ми посочете онзи генерал, онзи маршал, онзи военен историк, онази група експерти, онова учреждение, които са разгърнали картата и са заболи по нея флагчета, обозначаващи съветски бригади и дивизии. Официалните историци не само не са се опитвали да подреждат по картата съветските войски, но дори не са си направили труда да проверят обявените сведения за броя на бригадите и дивизиите.

А е трябвало. Очертава се удивителна картина.