Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разгром, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Разгромът
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 16/32/108
Печатни коли: 29,25
ISBN: 978-954-9772-68-5
История
- — Добавяне
5
През 1920 година Съветска Русия не е била в състояние да води война срещу Япония. Не е имала сили да воюва на толкова фронтове и толкова години. Глад. Тиф. Разруха.
Какво да се прави?
Да се отлага войната срещу Япония.
Но как?
Ами много просто. От Русия е било отрязано голямо парче: Задбайкалието, Амурската област, Приморието. На тези територии е била създадена една уж независима държава — Далекоизточната република — ДВР. Между Русия и Япония е бил образуван мощен буфер. Не са останали допирни точки, така че е изчезнала самата основа за конфликт. Между двете страни вече не е имало никакви спорни територии. Ама Япония претендирала за нещо си там? Никакви проблеми: разберете се с ДВР. А правителството на ДВР (според инструкциите от Москва) се е съгласявало на всякакви отстъпки и привилегии за другата страна, подписвала е всякакви спогодби.
После Съветска Русия е набрала сили и е включила ДВР в състава си. Ама Япония била подписала нещо си там с ДВР? Ние не знаем за какво става дума и не искаме да знаем. Няма такава държава. Ние май не сме я и признавали. А с Москва вие, японски господа, нищо не сте подписвали, Москва нищо не ви е обещавала и нищо не ви дължи.
Ето така е било спечелено време. Чрез създаване на изкуствена буферна държава са успели не само да отложат войната с Япония, но и напълно да я избегнат.
Тук всичко е ясно: откъсваме (уж) територия от себе си, така избягваме контакт с вероятен противник и така печелим време или изобщо избягваме война.
Но от 1939 до 1941 година Сталин е действал точно по обратния начин. Съветският съюз е бил отделен от Германия чрез верига от буферни държави. За да спечели време и да отложи евентуално германско нападение, изобщо не е било нужно да се създават буферни държави по пътя на Хитлер. Те вече са съществували. Трябвало е да ги подкрепи. Трябвало е да подсилва тяхната отбрана. Във всички тези страни е трябвало да намери антигермански сили и да ги подкрепя. На съветска територия е трябвало още в мирно време да създаде партизански отряди от хора, които са били готови да защитават Полша, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Румъния от германско нашествие.
Но Сталин е правел обратното.
И ето го въпроса: за какво тогава е печелел време, щом цялото това време е било използвано не за да се отдръпва от Хитлер, а обратното — за да се приближи плътно до Германия?