Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

5

През 1920 година Съветска Русия не е била в състояние да води война срещу Япония. Не е имала сили да воюва на толкова фронтове и толкова години. Глад. Тиф. Разруха.

Какво да се прави?

Да се отлага войната срещу Япония.

Но как?

Ами много просто. От Русия е било отрязано голямо парче: Задбайкалието, Амурската област, Приморието. На тези територии е била създадена една уж независима държава — Далекоизточната република — ДВР. Между Русия и Япония е бил образуван мощен буфер. Не са останали допирни точки, така че е изчезнала самата основа за конфликт. Между двете страни вече не е имало никакви спорни територии. Ама Япония претендирала за нещо си там? Никакви проблеми: разберете се с ДВР. А правителството на ДВР (според инструкциите от Москва) се е съгласявало на всякакви отстъпки и привилегии за другата страна, подписвала е всякакви спогодби.

После Съветска Русия е набрала сили и е включила ДВР в състава си. Ама Япония била подписала нещо си там с ДВР? Ние не знаем за какво става дума и не искаме да знаем. Няма такава държава. Ние май не сме я и признавали. А с Москва вие, японски господа, нищо не сте подписвали, Москва нищо не ви е обещавала и нищо не ви дължи.

Ето така е било спечелено време. Чрез създаване на изкуствена буферна държава са успели не само да отложат войната с Япония, но и напълно да я избегнат.

Тук всичко е ясно: откъсваме (уж) територия от себе си, така избягваме контакт с вероятен противник и така печелим време или изобщо избягваме война.

Но от 1939 до 1941 година Сталин е действал точно по обратния начин. Съветският съюз е бил отделен от Германия чрез верига от буферни държави. За да спечели време и да отложи евентуално германско нападение, изобщо не е било нужно да се създават буферни държави по пътя на Хитлер. Те вече са съществували. Трябвало е да ги подкрепи. Трябвало е да подсилва тяхната отбрана. Във всички тези страни е трябвало да намери антигермански сили и да ги подкрепя. На съветска територия е трябвало още в мирно време да създаде партизански отряди от хора, които са били готови да защитават Полша, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Румъния от германско нашествие.

Но Сталин е правел обратното.

И ето го въпроса: за какво тогава е печелел време, щом цялото това време е било използвано не за да се отдръпва от Хитлер, а обратното — за да се приближи плътно до Германия?