Виктор Суворов
Разгромът (24)

2

Обаче след 9 страници от своята „най-правдива книга за войната“ Най-великият пълководец прави внезапен и също толкова решителен завой на 180 градуса. Той сменя мнението си с напълно противоположното: „При преработването на оперативните планове през пролетта на 1941 година практически не бяха напълно взети предвид новите начини на водене на война в началния период. Наркоматът по отбраната и Генщабът смятаха, че войната между такива големи държави като Германия и Съветския съюз може да започне по предишната схема: главните сили влизат в сражение няколко дни след крайграничните сражения“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 224).

Това е обичайното Жуково двоемислие. Марксистка диалектика: Жуков мисли и така, и инак. И същевременно — нито така, нито инак.

От една страна, на самия Жуков, на висшето военно ръководство на Червената армия и на всички останали, до преподавателите и слушателите в академиите включително, е било абсолютно ясно, че „от самото начало ще влязат главните сили на противостоящите си противници“.

От друга страна, Наркоматът по отбраната и Генщабът смятали, че „главните сили влизат в сражение няколко дни след крайграничните сражения“.

От една страна, „военната теория от онези години беше на нивото на времето“.

От друга страна, в края на втората година от Втората световна война съветските стратези от пролетта на 1941 година не са разбирали най-прости неща, които генералите от всички армии си били изяснили още през август 1914 година, през първия месец на Първата световна война: не губи възможността, бий до смърт, че може да загубиш!

Да допуснем, че някакви злодеи са изрязали от мемоарите на Жуков всичко „най-най“. Така да бъде. Но нима някой е принуждавал Жуков да пише на една страница едно, а след 9 страници — точно противоположното? Нима някой от мракобесите е изисквал от Жуков да опровергава самия себе си?

И не ми заявявайте, че след смъртта на великия мракобесите са вкарали тези глупости в неговата „най-правдива книга“. Всичко това е публикувано в първото издание, приживе на Жуков.