Виктор Суворов
Разгромът (66)

5

Лукавите академици десетилетие след десетилетие разправят истории за „смелия новатор“ и за глупавите кавалеристи, които били погубили великите замисли. Но забравят да разкажат какво е предложил Павлов в замяна на разформированите управления на корпусите.

А той е предложил да се запазят отделните танкови батальони във всички стрелкови дивизии и танковите полкове в кавалерийските дивизии. Да се запазят всички отделни танкови бригади. Да се сформират допълнително 3 танкови бригади и 10 учебни танкови полка, които в случай на война да се разгърнат в бригади. Освен всичко това 15-те най-добри стрелкови дивизии в Червената армия, като се започне от 1-а Московска пролетарска, да се преформират в моторизирани дивизии. 8 — през 1940 година, още 7 — през първата половина на 1941 година.

Моторизираните дивизии на Павлов са били мощни, подвижни, компактни, управляеми, учудващо, до изящество балансирани. Във всяка такава дивизия е имало четири полка (танков, артилерийски, два мотострелкови), три батальона (разузнавателен, свързочен, лек инженерен) и два дивизиона (ПТО и зенитен). Всичко в дивизията е имало 257 танка. Освен това — 49 бронирани коли в подразделенията за управление, разузнаване и свръзка, 98 оръдия и минохвъргачки (без 50-милиметрови) и 980 автомобила.

Най-важното е, че цялата реорганизация е била свързана с минимален брой организационни и кадрови промени и премествания. Моторизираните дивизии не е било нужно да се формират. Те вече са съществували във вид на най-добрите стрелкови дивизии в Червената армия. Оставало е отделният танков батальон на дивизията да се разгърне в полк, да се махне от дивизията един стрелкови полк, а двата останали стрелкови полка да се качат на автомобили и да им се дадат още танкове.

Освен това е трябвало от стрелковата дивизия, превърната в моторизирана, да се изведе един от двата артилерийски полка. Да се извади винаги е по-лесно, отколкото да се създава ново. А и не винаги е било нужно да се изважда. Преди подписването на пакта „Молотов-Рибентроп“ в съветските стрелкови дивизии е имало по един артилерийски полк. И едва от есента на 1939 година в техния състав са започнали да въвеждат втори артполк. В момента на началото на реорганизацията на Павлов още не във всички стрелкови дивизии е бил въведен втори артполк. А и да е бил, той се е намирал в стадий на формиране.

36 танкови бригади са останали същите като преди, само броят на танковете във всяка от тях е бил намален с двайсет. Предстояло е да се създадат три нови танкови бригади, което при наличието на такова количество вече съществуващи бригади не е било трудно.

И да се създадат 10 учебни танкови полка. Тук също не е можело да възникнат особени проблеми, защото в състава на всяка танкова бригада е имало собствен учебен танков батальон. Павлов е предлагал те да се изведат от състава на бригадите и да се обединят в учебни полкове. И толкоз.

При всяко положение учебните танкови полкове е трябвало да се намират далече от границите. В случай на внезапно избухване на война те не попадали в зона на бойни действия.

Силно грамотните защитници на Тухачевски помнят, че по настояване на Павлов са били разформировани управленията на четирите корпуса, но забравят, че вместо тях са били създадени 15 дивизии, които са превъзхождали разформированите корпуси и по брой танкове, и по бойна мощ, и по подвижност, и по способност да водят бойни действия.

Освен организационните промени Павлов е подготвял и качествено превъоръжаване на танковите войски. Още на 21 февруари 1938 година, три години преди катастрофата през 1941 година, началникът на Автобронетанковото управление при РККА комкор Д. Павлов изпраща до наркома по отбраната на СССР, маршала на Съветския съюз Ворошилов, доклад за необходимостта от коренно преразглеждане на системата на танковото въоръжение.

В този документ Павлов иска танковете за придружаване на пехота Т-26 да бъдат оставени на пехотата и в никакъв случай да не й бъдат отнемани. Павлов иска танковете Т-28 и Т-35 да бъдат превъоръжени с оръдие с бръснеща траектория и начална скорост на снаряда не по-малко от 560 м/сек. Освен това като замяна на тези два типа да се разработи нов тежък танк за пробив.

Тези предложения на Павлов са били реализирани. За Т-28 и Т-35 е било създадено 76-милиметрово оръдие с начална скорост 555 м/сек, освен това като замяна на тези танкове е бил разработен и пуснат в серийно производство тежкият танк за пробив КВ.

Но и това не е всичко. В същия документ от 21 февруари 1938 година се съдържат искания да се разработи танк за замяна на БТ. „Опитните образци трябва да се разработят в два варианта: колесно-гъсеничен и чисто гъсеничен за окончателно решаване на въпроса за избор на типа (гъсеничен или колесно-гъсеничен). При получаване на ходова част (включително гъсеницата) на чисто гъсеничен танк, която работи не по-малко от 3000 км, ще можем да се откажем от колесно-гъсеничния тип танк“ (РГВА, ф. 4, о. 19, д. 55, л. 1–2).

Всички ние сме възпитани с красивата легенда: глупавичките военни са се вкопчвали в колесно-гъсеничните танкове и затова са наредили да се разработи именно такъв. Но конструкторът Кошкин, великият създател на Т-34, е рискувал да разработи едновременно два варианта: и гъсеничен, и колесно-гъсеничен. Изпитанията са показали предимствата на чисто гъсеничната машина и именно така се родил най-добрият танк на всички времена и народи. Стигнало се до твърдения, че Кошкин бил създавал Т-34 „един вид полулегално, като самоинициатива, в свободното време от основната си работа“ („Красная Звезда“, 3–9 декември 2008).

Справедливо ще е да отбележим, че червените командири наистина са държали на колесно-гъсеничните танкове. Ала не бива да обясняваме тази привързаност с изостаналост и глупост. Колесно-гъсеничният танк представлява цял букет проблеми при проектирането, производството, експлоатацията, ремонта, обучението. Чисто гъсеничният танк е по-надежден и прост. Но пред съветските командири е стояла стратегическата задача за освобождаване на цели континенти. Техният размах е от тайгата до британските морета. Не случайно другарят Сталин е къткал поетите, съчиняващи поеми за последния пограничен стълб, последния фашистки град и за това как „ние ще стигнем и до Ганг“.

Червената армия е била подготвяна за провеждане на дълбоки настъпателни операции, но гъсениците на танковете, които тежали над 15 тона, не са издържали на продължителен пробег, а още по-малко — на висока скорост. Ако науката и техниката от онова време са били в състояние да дадат гъсеница, която би издържала на няколко хиляди километра пробег по пресечена местност при висока скорост, червените командири са щели решително и единодушно да се откажат от колесно-гъсеничните неудобства.

Именно такъв танк е искал да се създаде Павлов. Искал го е, след като се е върнал от Испания през 1937 година. Искал го е, когато още се е намирал в Испания. Когато все още не е съществувало конструкторското бюро на Кошкин. Т-34 е бил създаван по задание и искане на началника на Автобронетанковото управление комкор Павлов, което се потвърждава и с документи, и с най-авторитетни свидетелства като тези на главния металург на страната академик В. С. Емелянов и маршала на Съветския съюз К. А. Мерецков, който заявява, че „Т-34 беше мечтата на Павлов, въплътена в метал“.

Е, кой и защо тогава съчинява и разпространява легенди, че Кошкин е създавал Т-34 полулегално, по собствена инициатива и в почивките от основната си работа? На кого и защо е потрябвало да изопачава историята?

Това трябва да се прави, за да бъде Павлов стъпкан в калта.

Защото ако всички признаят, че Павлов не е бил идиот, че е предлагал напълно разумни неща, но коренно противоположни на онова, което са правили Тухачевски, а после и Жуков, ореолът както на „смелия новатор“ Тухачевски, така и на „маршала на победата“ Жуков, ще помръкне.

Към есента на 1939 година КВ и Т-34, разработвани по задание и искане на Павлов, са били създадени и започват техните изпитания.

Павлов е планирал да превъоръжи с танковете КВ тежките танкови бригади за пробив.

С танковете Т-34 — моторизираните дивизии.