Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

6

Докато Съянова и Захаров се вкопчват в „Ледоразбивачът“ като слепец за стена, всичко им се получава много стройно — със собствени сили съчинили оригинална теория, която преобръща установилите се в целия свят представи за войната. Ами че аз за такива постижения не бих се поскъпил и за Нобел!

Но отстъпят ли откривателите дори на крачка встрани…

На 26 септември 2005 година Дмитрий Захаров не за пръв път изрече в ефир, че не си струва да се четат моите книги. Потвърди своето изявление със смъртоносен пример: „Когато прочетох в книгата на господин Суворов, че самолетът У-2 е самолет-убиец, няколко минути се смях, после оставих книгата“.

Последва взрив от дружен заразителен смях. Захаров направи равносметката с цитат, който съветската пропаганда приписваше на Гьобелс: колкото по-чудовищна е една лъжа, толкова по-убедителна е тя.

Не съм чел всички трудове на Гьобелс, не съм срещал такъв цитат. Но не мисля, че Гьобелс е бил толкова глупав, че да разобличава работата на своето ведомство и своя личен принос с подобни изявления.

Виж, за своите книги отговарям. Затова казвам, че аз никога не съм използвал термина „самолет-убиец“. Натрупал съм интересен материал за самолета У-2, но досега във всички мои книги съм споменал У-2 веднъж, в „Последната република“, в главата „Гвардейски чудеса“. Там съм казал: „Освен това в Съветския съюз е имало самолети Р-5 и У-2“. И толкоз. Никакви оценки. Никакви коментари. Никакви описания и епитети.

Къде са прочели моите доблестни опровергатели за самолета-убиец? Защо са нарекли така У-2? Не знам. Но се досещам.

В своите книги аз съм писал за Су-2. Момчетата от „Ехото“ ги е домързяло да дочетат „Последната република“ до главите „За Иванов“ и „Крилатият Чингис хан“.

Съгласен съм, индексите У-2 и Су-2 са съзвучни. Но за всекиго, който си е направил труда да прочете книгата самостоятелно, е съвършено ясно, че в нея става дума за лекия бомбардировач на забележителния авиационен конструктор Павел Осипович Сухой, а не за самолета на също толкова забележителния конструктор Николай Николаевич Поликарпов.

Бъркотията може би е възникнала само в случай че невежите опровергатели на „Ледоразбивачът“ са възприемали информацията по слух от думите на също толкова невеж куратор.

Аз посочих на Захаров очевидната глупост, но той си намери защитници. Оказа се, че Захаров имал предвид Су-2, това бил казал в ефир. Но невнимателните девойчета, които след предаването печатат текста и го предоставят на всеобщото внимание, са сбъркали и са написали У-2.

По-добре защитниците да не бяха казвали това. Ако всичко е било така, тогава ситуацията става още по-глупава. В главата за Су-2 няма нищо смешно. Излиза, че гражданинът Захаров няколко минути се е смял без причина.

Това е доста опасен симптом.