Виктор Суворов
Разгромът (34)

5

Подлостта на мемоарите на Жуков с годините закоравява.

Простете ми, но съм принуден още веднъж да повторя написаното в първото издание:

„При преработването на оперативните планове през пролетта на 1941 година практически не бяха напълно взети предвид новите начини на водене на война в началния период. Наркоматът по отбраната и Генщабът смятаха, че войната между такива големи държави като Германия и Съветския съюз може да започне по предишната схема: главните сили влизат в сражение няколко дни след крайграничните сражения“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 224).

А ето какво е станало във второто и в следващите. Четете внимателно:

„При преработването на оперативните планове през пролетта на 1941 година практически не бяха напълно взети предвид новите начини на водене на война в началния период. Наркомът по отбраната и Генщабът смятаха, че войната между такива големи държави като Германия и Съветския съюз може да започне по предишната схема: главните сили влизат в сражение няколко дни след крайграничните сражения“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Т. 1, с. 319).

Сравнете! Почувствахте ли разликата!? Оценихте ли я!?

Дяволът е в дреболиите! Обръщайте внимание на дреболиите! Следете ръцете! Не изпускайте дявола! Текстът на втория откъс е кардинално преработен! От него са извадени две букви!

Било е Наркоматът по отбраната, т.е. многохилядната структура.

Станало е: Наркомът по отбраната, т.е. един човек.

Ако Жуков е имал макар и смътно понятие за чест, е щял да напише: признавам, аз нищо не разбирах от стратегия, затова при преработването на плановете през пролетта на 1941 година се изложих.

Но честността не е фигурирала в списъка на добродетелите на Жуков, затова в първото издание вината за пълната липса на планове е била поделена по братски между две структури. В числото на виновниците са попаднали два огромни колектива — Наркоматът по отбраната и Генералният щаб. Без посочени личности. Без персонално раздаване на слонове.

Но още във второто издание виновни се оказват:

— от целия Наркомат по отбраната е виновен само един конкретен човек — наркомът по отбраната, т.е. маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко;

— а в Генералния щаб не са се намерили конкретни виновници — виновни са всички.

В Наркомата по отбраната маршал Тимошенко носи персонална и лична отговорност, а в Генералния щаб при армейски генерал Жуков отговорността е колективна и безлична.

При това разпределение на вината Гениалният стратег не е оставил място за себе си.