Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

2

Декларацията, че укрепените райони се изграждат твърде близо до границата, е глупав опит на Жуков да снеме от себе си отговорността за поражението на Съветския съюз във Втората световна война.

Новите укрепени райони наистина са били подготвяни прекалено близо до границите. Но главната причина за предаването им на хитлеристите без никаква съпротива изобщо не е зависела от разстоянието им до границата, главната причина е била, че те не са били заети от войските на Червената армия. Жуков е забравил да разкаже за това. Не си е спомнял за това, не е мислил за това. Защото лично е отговарял за това. И по този въпрос няма как да пробута вината си на другиго.

Самият Жуков е отворил дума за УР в Белорусия, тогава хайде чрез тях да направим разбора.

Най-далече на запад са били 64-и Замбровски и 66-и Осовецки УР. В района на Бялисток съветската територия като дълбок клин се е врязвала във владенията на Хитлер. На тази издатина се е намирала една от най-мощните съветски армии — 10-а. В нейния състав са влизали и тези укрепени райони.

64-и УР е 70 километра по фронта, 5–6 километра в дълбочина. В укрепения район има 10 отбранителни възела. Общият брой на построените дълговременни огневи съоръжения (ДОС) е 53, в стадий на строителство има още 550.

53 ДОС не е много малко. През всеки километър-километър и половина — монолитна скала от фортификационен железобетон. Да можеше съветските войски на Курската дъга през 1943 година като допълнение към траншеите, прикрити с царевични стъбла и ланшна слама или изобщо неприкрити и неукрепени с нищо, да имат поне на всеки десет километра по едно истинско ДОС! Но там не е имало нито едно. На стотици километри от фронта.

А през 1941 година в 64-и УР те са били 53 на 70 километра.

И 550-те недостроени изобщо не са малко. Та това е бетон! Не е някакви си три ката трепетликови пръти. В недостроени ДОС войниците също могат да се отбраняват. Нали развалините в Сталинград се отбраняват по-лесно, отколкото гола степ. Но в развалините може да ви смаже рухнала стена, може да ви уцелят от направлението, където няма никакви стени. В едно недостроено ДОС няма да ви смаже стена и от всички страни сте защитени от снаряди, бомби, мини, шрапнели и куршуми. Освен това мощта на един недостроен УР се определя не само от броя на ДОС. Във всеки УР освен ДОС са били издигани инженерни заграждения, бетонни подземни галерии между съоръженията, защитени складове и хранилища, прокарвали са се кабелни линии за свръзка, организирали са се пунктове за водоснабдяване. Там, където са били строени УР, е имало инженери и работници, там е имало запаси от строителни материали и инженерна техника, които са можели в последния момент или дори вече в хода на боевете да бъдат използвани за усилване на отбраната.

Само че…

Само че на 22 юни 1941 година в 64-и УР общият брой на войските е 2 (ДВА!) батальона.

На 70 (СЕДЕМДЕСЕТ!)-километров фронт.