Виктор Суворов
Разгромът (162)

4

Какво представлява съсредоточаването и разгръщането на една армия около държавните граници и какво неминуемо следва от това? Нека помислим: право към нас препуска разпенен свиреп жребец, язди го озверял мужик. Също като онзи, който навремето едва не съсякъл червения командир Жуков. Ето го, вражеската мутра, със звън и свистене изтръгва шашката от ножницата, с псувни я вдига над главата си и разсича мразовитата синева.

И после какво?

После — съсича! В кавалерията има един нерушим принцип: ще те съсека до м…те — после сам ще се разкапеш!

Има ли смисъл да вдигнеш шашката към небето, да опънеш поводите така, че летящият жребец да изрови бразди с предните си копита и да замре, а ти да се вцепениш в очакване, предоставяйки на противника правото на първи удар?

След завършването на съсредоточаването и стратегическото разгръщане Червената армия теоретически е имала само два варианта за действие. Повтарям: теоретически.

Първият вариант: да се възползва от „благоприятните условия за вземане на стратегическата инициатива в началото на войната“. Това, между другото, е предписвала официалната военна доктрина на РККА и директивата на Наркома по отбраната от 5 май 1941 година.

Вторият вариант: да спре по границите в смирено очакване, докато хитлеристите приключат всичките си приготовления и първи ударят Червената армия със секирата си между ушите.

Неотдавна върховната власт на Русия официално препоръча на ръководителите на руските региони за прочитане и осмисляне премъдрото съчинение на двама чуждестранни мислители, в което е прокарана мисълта, че другарят Сталин е бил ужасно глупав. Той се бил подготвял да прокара един абсолютно странен вариант за включване във войната: нека ми забият нож в черния дроб, тогава всички ще видят, че съм добър човек. Нека в кръчмарско сбиване да ме наръгат с кама, тогава всички ще проумеят, че съм жертва, и тогава аз ще започна да се защитавам. Нека Хитлер ме наръга с танковите си клинове чак до седлото, може пък аз да не се разкапя.

Заради този вариант другарят Сталин нарочно бил подложил войските си под удара, за тази цел бил тъпчел крайграничните летища със самолети, а крайграничните гори — със стотици хиляди тонове снаряди, затова нашите граничари били премахвали телта, затова сме били разминирали мостовете: нека загива кадровата армия, нека на окупираните територии останат осем десети от цялата военна промишленост и десетки милиони граждани — тогава все някак ще се справим.

Другарят Сталин преднамерено бил зарязал 20 хиляди танка и бил предал в плен 4 милиона най-добри свои бойци от кадровата армия, включително собствения си син — за да убеди Америка в своето миролюбие и да получи нейната помощ.

Стратегията на Сталин била обикновена кавказка хитрост: сега ще зарежа своите танкове, оръдия, самолети, милионите тонове стратегически запаси — може после, някой ден, американците да ни пратят нови.

Някои другари в Кремъл днес страшно много искат да представят другаря Сталин като кретен, та самите те да грейнат с държавническата си мъдрост на фона на неговата стратегическа глупост.

Ала нека официалната кремълска пропаганда рисува Сталин като страхлив глупак. По този начин официалните кремълски идеолози само подронват доверието в тях. А аз споменах за двата варианта за развитие на стратегическата ситуация след съсредоточаването на войските в крайграничните райони само за да покажа: не е имало два варианта.

Мобилизация, съсредоточаване и разгръщане на армията по държавните граници не може да завърши просто така. Като се съберат огромни маси войски, трябва или да се нанася удар, или ще го нанесе противникът, като ни изпревари съвсем мъничко, и с един замах ще унищожи най-доброто от това, което има страната за водене на война.