Виктор Суворов
Разгромът (22)

7

Сега да обърнем поглед към „многото тогавашни ръководни кадри от Наркомата по отбраната и Генщаба“, които по думите на Жуков са канонизирали опита от Първата световна война. Кои са те?

Висшето ръководство на Наркомата по отбраната е самият нарком — маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко, и неговите заместници. За наркома и неговите заместници вече говорихме. Да продължим нататък.

В състава на Наркомата по отбраната са влизали: Генералният щаб, седемте Главни управления и тринайсетте отделни управления.

Главните управления на НКО^[1]:

— по политическа пропаганда;

— автобронетанково;

— артилерийско;

— ВВС;

— ПВО;

— военно-инженерно;

— интендантско.

Но кой от ръководителите на тези структури може да е канонизирал опита от Първата световна война?

Началникът на Главното автобронетанково управление, генерал-лейтенант Я. Н. Федоренко? Не може да е бил той. Просто защото през Първата световна война в Русия не е имало никакви танкове. Съответно не е имало и опит от използване на танкови войски. Не е имало какво да канонизира.

И никой от подчинените на генерал Федоренко не може да се е опирал на този несъществуващ опит. Трябвало е да измислят нещо ново и свое. Правилно или неправилно да го измислят — това е друг въпрос. Но еднозначно това може да е било нещо, което не се е вписвало в каноните на Първата световна война.

Може би началникът на Главното управление на ПВО, генерал-полковникът от артилерията Н. Н. Воронов, е канонизирал този опит? И той не е. Защото и той, и неговите подчинени не е имало какво да канонизират.

Сигурно генерал-лейтенант П. Ф. Жигарьов, началникът на Главното управление на ВВС, го е канонизирал? Но и той едва ли би могъл. Защото ВВС от 1914 и 1941 година се различават като земята и небето. В началото на юни 1941 година Жигарьов има 79 авиационни дивизии. А в Русия в продължение на цялата Първа световна война не е имало нито една. Така че не може Жигарьов и неговите подчинени да са се извръщали към 1914 година и да са търсили там отговори на възникващите проблеми. Там не е имало отговори. Не биха могли авиационните генерали да се вкопчват в този опит. Не е имало в какво да се вкопчат.

ВВС от 1941 година са били на съвсем друг етап от развитието си. Както и артилерията. И инженерните войски са били съвсем други, те са били ориентирани към изпълнение на съвсем други задачи, тяхната структура, въоръжение и специална техника рязко са се отличавали от онези през Първата световна война.

Дори и Главното интендантско управление при НКО е работело според други принципи и стандарти. Цялата система на вещевото, продоволственото, финансовото и всяко друго обезпечаване на Червената армия се е различавала от съответните системи в руската армия коренно и принципно.

Остава само армейски комисар 1-и ранг А. И. Запорожец, началник на Главното управление по политическата пропаганда. Но и него никак не се получава да го заподозрем в канонизация. През Първата световна война с политпропаганда в руската армия се е занимавало полковото отче. То е призовавало чадата си да проливат кръвта си за вярата, царя и отечеството. А другарят Запорожец твърдо е защитавал заветите на Маркс: пролетариите нямат отечество! Нашето отечество е целият свят. И нека някой се опита да се усъмни в правотата на единствено правилния…

Ако слезем едно стъпало по-надолу, при отделните управления на НКО, и тук виждаме същата картина: не може началникът на управлението по снабдяване с гориво, генерал-майорът от танковите войски П. В. Котов, да е канонизирал опита от Първата световна война, защото през Първата световна война не е имало система за централизирано снабдяване на армията със стотици хиляди тонове горивно-смазочни материали.

И началникът на свързочното управление, генерал-майорът от свързочните войски Н. И. Гапич, не може да го е канонизирал, по същата причина.

Продължете да изброявате управления и отдели — а аз предварително ще ви кажа резултата.

През 1941 година ръководният състав на Червената армия се е състоял от хора, които са се издигнали и израснали в хода на Гражданската война. И ако трябва да ги обвиняваме в привързаност към стар опит, трябва да говорим за опита от Гражданската война. И в никакъв случай за този от Първата световна.

* * *

Мемоарите на Жуков възхваляват генерали и маршали, доктори на науките и академици.

От това следва, че те:

— или не си представят дори приблизително какво е представлявала Първата световна война;

— или не са намерили време да се запознаят с възхвалявания шедьовър.