Виктор Суворов
Разгромът (47)

5

Червените командири от собствен опит са знаели, че мощните кавалерийски съединения и обединения са способни да решават не само оперативни, но понякога и стратегически задачи. Бойното приложение на кавалерийски корпуси и конни армии през Гражданската война е показало на умните хора по-нататъшното, единствено възможно направление за развиване на оперативното изкуство и стратегията.

Конната армия от Гражданската война е почти танкова армия от Втората световна. Между конните и танковите маси, въпреки всички различия, има много повече общи неща: нахлуване в пробит участък откъснато от собствените тилове, съседи и бавната пехотна маса, мълниеносно напредване в дълбочина, стремеж да се заобиколи силната отбрана, да се побеждава не с огън, а с движение. И най-важното — скорост: да се прави всичко толкова бързо, че противникът постоянно да закъснява.

През Гражданската война кавалерийските корпуси и конните армии са били истински инструмент на блицкрига. Този термин тогава не е бил широко известен, но червените командири са използвали конните маси именно така, както по-късно са използвали танковите маси: внезапно, масирано, на тесни участъци, стремително и в максимална дълбочина.

Кавалерийските командири са разбирали много по-добре от своите пехотни колеги значението на внезапността, дълбокия обхват и обход, удара във фланга и тила.

Характерът на действията на кавалерийските дивизии, корпуси и конни армии през Гражданската война, самият стил на мислене на командирите на тези подвижни формирования напълно са съответствали на характера на действията на механизираните корпуси и танковите армии през Втората световна война: рейд по вражеските тилове, без да обръщат внимание на своите открити флангове, без да се включват в продължителни боеве, заобикаляйки огнищата на съпротива с решителна маневра.

Далеч не е случайно, че най-добрите командири през Втората световна война са родени в кавалерията. От кавалерийските корпуси и конните армии, наситени с картечници, подвижна артилерия, бронирани коли, бронирани влакове и самолети, има половин крачка до механизираните корпуси и танковите армии. Количеството на конете да се съкрати, бронираните машини да се увеличат. А принципите на бойното приложение не е нужно да се променят. Те са същите.

* * *

В Червената армия командирите, произлезли от кавалерията, са господствали над онези, които били произлезли от пехотата. На тях не е било нужно да им се обяснява, че само движението носи победа. Те са го знаели, без да четат учебници по стратегия.

Сред кавалеристите е имало и глупаци. Но къде ги няма? Нас обаче са ни приучвали да смятаме всички кавалеристи за идиоти. И то започвайки от върха, от Ворошилов и Будьони. Но Ворошилов и Будьони са разбирали маневрената война много по-добре от френските, британските, германските генерали, които са прекарали цялата Първа световна война в отдалечени от фронтовете щабове и не са имали опит от маневрена война.