Виктор Суворов
Разгромът (59)

5

Корпусът е предназначен за самостоятелни действия, откъснато от главните сили, в дълбочина на отбраната на противника. Ключовите думи са „самостоятелни“ и „откъснато“. В такава ситуация трябва да има най-малко 3 зареждания с ГСМ^[1] за 775 танка и бронирани коли.

Основните танкове в корпусите на Тухачевски са БТ. Едно зареждане на БТ-5 е 500 литра. 360 в основните резервоари, 140 — в допълнителните. Трябва и масло. Зареждането на БТ-7 е 790 литра (650 + 140). Автомобилите от онова време са по тон и половина и по три тона с ниска проходимост. Ако всичките 200 коли на корпуса се натоварят само с бензин, без да се вземат смазочни масла, и в този случай няма да можем да вземем със себе си 3 зареждания. А нали 200 автомобила трябва да карат гориво не само за танковете и за бронираните коли, те трябва да зареждат и себе си с гориво. И тук не можеш да минеш с три зареждания. Пресмятанията са показвали, че всеки автомобил е трябвало да има пет зареждания.

Ами боеприпасите?

Добре, няма да вземаме бензин, все някак ще проведем стремителния танков марш без бензин. Да натоварим всичките 200 коли с боеприпаси. Когато излиза на оперативен простор, корпусът трябва да разполага поне с два резервни боекомплекта освен натовареното в танковете и бронираните коли.

Един боекомплект за БТ-5 е 115 снаряда и 2709 патрона. БТ-7 — 172 снаряда и 2394 патрона. Един боекомплект за 560 танка БТ-5 е 64 440 снаряда и милион и половина патрони. Да умножим това по две. А ако имаме танкове БТ-7, ще се получи още по-голямо число. Да прибавим към това 215 бронирани коли. Да не забравяме, че повечето от тях носят същите танкови оръдия и картечници. Да прибавим към това полевата и зенитната артилерия. Тя не е много, но калибрите тук са по-солидни: 76-милиметрови оръдия и 122-милиметрови гаубици. Да прибавим и ненаситните зенитно-картечни роти, стрелково-картечната бригада и батальоните.

Нека пресметнем колко може да тежи всичко това. Да добавим теглото на солидните дървени сандъци. А патроните освен това са запоени в цинкови кутии и чак след това поставени в сандъците. Както и да го пресмятаме, нито 200 камиона от по тон и половина, нито 200 от по три тона няма да понесат толкова патрони и снаряди.

Можеш да не храниш хората по време на операция, можеш да не евакуираш ранените, а просто да ги зарязваш в канавките — все някак ще допълзят сами до тила, но танковите искат ремонт и техническо обслужване. И ако натовариш 207-те коли с боеприпаси или гориво, корпусът ще тръгне в настъпление, а ремонтните подразделения и запасът от резервни части ще останат в тила. Освен това имаш и самолети. И за тях трябва да се кара и гориво, и резервни части, и какво ли не още.

В хода на ученията за обезпечаването на един танков батальон са събирали всички коли на корпуса и всичко се е получавало идеално. Но да бъде обезпечена с транспорт цяла бригада, да не говорим за целия корпус — това не се е получавало и не е можело да се получи.

Понякога за изфукване са извеждали в полето целия корпус и той, сипейки огън, бляскаво се е устремявал в яростен поход… Зрелището е било завладяващо. У нас във всички времена изфукването ни е било на ниво. Получавало се е омайващо, защото встрани от вниманието на слисаните чуждестранни наблюдатели и на нашите инженери на човешките души е оставала една малка подробност. А именно, че преди демонстрацията танковете и колите са били ремонтирани и заредени с гориво. Така че за краткото време на спектакъла е можело да се мине с минимум ремонтни подразделения или изобщо без такива.

Колкото за спектакъла, едно зареждане е било напълно достатъчно на танковете. Както и един боекомплект за шумовото му оформление. По време на този спектакъл не е било нужно да се подават на корпуса нито резервни части, нито гориво и смазочни материали, нито продоволствие, нито боеприпаси. И най-важното: почти не е било нужно корпусът да бъде управляван. За подготовката на такива спектакли у нас са били отделяни по няколко месеца. В армията са наричали демонстрациите на мощ от подобен характер балет. Понеже всеки войник е знаел своята маневра, не е било нужно командирите да полагат каквито и да било усилия за управляване на подразделенията…