Виктор Суворов
Разгромът (112)

2

И тъй, в началото на юли 1940 година Л. А. Самутин (възраст — 25, професия — преподавател в институт) бил призован за тримесечни курсове за преподготовка. Трябвало да го пуснат в края на септември, но го пуснали в началото на декември, като му дали звание младши лейтенант. И почти открито го предупредили: тук раздаваме звания не току-така.

Хитлер е подписал Директива №21 за нападение над Съветския съюз на 18 декември 1940 година. А в началото на декември, когато Хитлер още не е бил подписал директивата, един полкови комисар в далечната уралска провинция вече е знаел: ще има война. И някакви големи московски началници, които през септември 1940 година са вземали решението за удължаване на срока на обучение в курсовете с последващо удостояване на всички курсанти с офицерски звания, също прекрасно са разбирали всичко.

На 22 юни 1941 година, вече след като германските войски са нанесли първия съкрушителен удар, другарят Сталин е отказвал да повярва в това. Докато през декември 1940 година дори на младши лейтенантите от запаса доста прозрачно са обяснили за какво трябва да бъдат готови в най-скоро време.

И не ми казвайте, че проклетият власовец си е съчинил всичко това. Четете мемоарите на съветски генерали и маршали: всички те говорят за същото, всички те са знаели, че работата върви към неизбежна и наближаваща война. Знаели са го още през 1940 година. И през 1939-а са го знаели. И всички те не са очаквали германско нападение. За всички съветски хора нападението е дошло като гръм от ясно небе.

Ето един не власовец, а съветски пълководец — Героя на Съветския съюз, армейски генерал А. В. Горбатов: „Във въздуха миришеше на война. Очаквахме я всички и не бяха много военните, които все още хранеха плаха надежда, че войната може да бъде избегната. Но когато бе съобщено за внезапното нападение на противниковата авиация над Житомир, Киев, Севастопол, Каунас, Минск, над железопътни възли и летища и че дивизии на противника са пресекли нашата граница, това съобщение порази всички“ („Годы и войны“. М., Воениздат, 1965, с. 172).

Събрал съм цял кашон стандартни цитати от типа: „Във въздуха миришеше на буря“, а след една-две страници в същите книги — „като гръм от ясно небе“.

Всеки желаещ може да намери множество публикувани свидетелства, че народът е знаел за наближаващата война. И същевременно нападението на Германия е поразило всички, като се започне с другаря Сталин, като внезапна гръмотевица.

На пръв поглед има някакво противоречие: всички са знаели, че ще има война, открито са говорели за това, но никой, като се започне със Сталин, не е очаквал германско нападение.

Ала противоречие няма: всички са знаели, че ще има война.

Но без германско нападение.