Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 16
Как Жуков е подготвял пътя за Гудериан

Армия, която се е научила да настъпва, но не е обучена в изкуството на отстъплението, ще бъде разгромена.

Й. Сталин

Прием в Големия Кремълски дворец, 20 януари 1938

1

Жуков е обяснил причината за разгрома просто: не ни достигаха войски не само за отбрана, но дори за защита на границите.

А ние ще се обърнем към спомените на един германски летец. Той се е казвал Ханс-Улрих Рудел. Летял е на Ju-87, направил е 2530 бойни полета. Ето неговото впечатление за началото на войната срещу Съветския съюз.

„До вечерта на първия ден аз направих 4 полета отвъд фронтовата линия в района между Гродно и Волковиск. Намерихме огромни маси руски танкове заедно със свръхдълги обози. Това бяха предимно танкове от типовете КВ-1, КВ-2 и Т-34. Ние бомбардирахме танковете и зенитните батареи, обстрелвахме с картечници автомобили и каруци със снабдяване за танковете и пехотата. На следващия ден извършихме първия полет в 3 часа сутринта, а последния — в 10 часа вечерта. За нормална нощна почивка трябваше да забравим, затова използвахме всяка свободна минута, за да рухнем в тревата под самолета и веднага да заспим. (…)

Край пътя към Витебск, по който настъпваха нашите войски, видяхме едно от полузавършените летища, натъпкано с бомбардировачи «Мартин». Те нямаха или гориво, или екипажи, не знам. Докато прелитахме над многобройните летища, над разклонената мрежа от укрепления, все си мислехме: «Колко е хубаво, че ние ударихме първи»… Изглежда, Съветите трескаво бяха подготвяли база за нападение над нас. Че коя друга от западните страни е можела да атакува Русия? Ако руснаците бяха завършили своите приготовления, ние нямаше да имаме и най-малък шанс да ги спрем. (…)

Извършихме множество полети за удари по руските войски на голямото шосе, което води от Смоленск към Москва. То беше буквално претъпкано с безброй руски машини. Танкове и камиони бяха залепени практически един за друг, често в успоредни колони. Ако тази маса техника се бе стоварила върху нас… (…)

Атаката на тази съблазнителна цел не представляваше нищо сложно. След няколко дни шосето остана претъпкано с купчини парчетии“ (Рудел, Х.-У., пилот на пикиращ бомбардировач, в книгата „Бомби сброшены!“. М., АСТ, 2002, с. 30–35).

Всеки може да се убеди, че германецът не лъже, ако погледне хрониката от онези дни: полята и пътищата са били задръстени от разбита, изгоряла съветска бойна техника, а по пътищата пъплят несметни тълпи пленени червеноармейци.

Всичко казано от германския летец може да се потвърди и от официалната статистика за загубите на Червената армия. Няма да развалям настроението на читателя със станалото омразно число. Всеки може сам да намери сведения колко милиона съветски войници са били пленени през 1941 година, колко оръдия, танкове и самолети са били загубени.

Мисля, че при онова количествено и качествено превъзходство, с което е разполагал Жуков, е имало с какво да се защити границата. Грехота е да се оплаква от недостиг на сили. Разгромът през 1941 година е бил обусловен от друга причина. Нека си спомним: своя първи орден бъдещият маршал на Съветския съюз Г. К. Жуков е получил на 31 август 1922 година. За какво ли? Официалното обяснение е: „за Гражданската война“. Почакайте, граждани. Каква война през 1922 година? В европейската част на бившата Руска империя Гражданската война е завършила през ноември 1920 година. А в азиатската част Жуков в онези години не е воювал.

Работата е много проста. По фронтовете на Гражданската война Г. К. Жуков не се е отличил с храброст, не е заслужил ордени. Но пък се е отличил в зверските наказателни операции против руския народ вече след Гражданската война. Първият му орден е за смазването на селското въстание в Тамбовския край.

Руският народ с всички сили се е съпротивлявал на комунистическата окупация. Ето защо наемникът Жуков здравата си е изпатил в един от боевете. Един руски боец едва не е разсякъл Жуков на две. Самият бъдещ Маршал на Победата описва така този бой: „Аз едва бях вдигнал шашката си, а той вече беше замахнал“ („ВИЖ“, 1987, №12, с. 41).

Отново повтарям, че не аз съм измислил термина „окупация“. Жуков е воювал срещу руснаците в Тамбовска губерния. А командир на всички наказателни отряди е бил кумирът на Жуков Тухачевски, който без стеснение е нарекъл в открития печат своя начин за управляване на Русия окупация.

Тогава две обстоятелства са спасили окупатора Жуков.

Първо, било е зима. Той е носел полушубка и много други дебели дрехи. Освен това — няколко ремъка на дясното рамо. Именно това е смекчило удара. Второ, на помощ на Жуков се е притекъл друг окупатор и е съсякъл руския боец…

Според мен най-подходящият образ за описване на 1941 година е именно този: със свистящ замах Сталин е вдигнал лъскавата си шашка над Европа… а Хитлер вече е бил нанасял удара.

Датата на съветския удар по мои изчисления е трябвало да бъде денят 6 юли 1941 година.

Независимият историк Марк Солонин въз основа на внимателно изучаване на архивни документи е стигнал до извода, че ударът на Сталин е бил подготвян за 23 юни 1941 година. Излиза, че Хитлер е изпреварил Сталин не с две седмици, а с 24 часа.

Доказателствата на Солонин са убедителни. Възможно е той да е прав.

Цитирам известното предсказание на адмирал Ричардсън, бившия командващ Тихоокеанския флот на САЩ, не по някакви чуждестранни, недостъпни за руския читател публикации, а по текста на „Красная Звезда“ (19–25 ноември 2008). През май 1941 година, говорейки на семинар в Сан Диего, адмиралът е заявил, че без никакво съмнение в най-скоро време ще започне война между Сталин и Хитлер, а след това е казал следното: „Безспорно, голям успех ще постигне онзи, който пръв започне настъпление, тъй като и Вермахтът, и Червената армия са обучени с идеята за блицкриг (…) Ако Сталин неочаквано хвърли срещу Хитлер 200 дивизии и 10 хиляди танка, Вермахтът ще бъде смазан и след два месеца сталинската армия ще бъде на Гибралтар. Ако пък започне Хитлер, само Всевишният знае къде ще се озове той след два месеца, защото неизбежно ще затъне в просторите на Русия и Сталин ще трябва да похаби много време, за да го пропъди оттам“.

Адмиралът е подценил сериозността на Сталиновата подготовка. Танковете на Сталин са били два пъти повече. А всичко останало е точно така: ако другарят Сталин беше ударил пръв, той щеше да прегази Европа чак до Гибралтар.

Той е вдигнал шашката, но Хитлер е замахнал пръв…