Виктор Суворов
Разгромът (91)

4

Армейски генерал К. Н. Галицки е бил генерал-майор, командир на 24-а Самара-Уляновска стрелкова дивизия, трикратно удостоявана със званието Червенознаменна. Генералът свидетелства: „През април нашата дивизия, както и много други съединения, беше приведена на военновременен щат и добре комплектувана. Тя имаше сега 12 хил. души, 78 полеви, около 50 противотанкови и 12 зенитни оръдия, 66 минохвъргачки 82-120-милиметров калибър и голямо количество друго въоръжение. Полевата артилерия беше съставена от два артилерийски полка — оръдеен и гаубичен. Те бяха превъоръжени — първият със 76-милиметрови оръдия образец 1939 година, вторият — с гаубици 122-милиметра образец 1938 година и 152-милиметрови гаубици-оръдия образец 1937 година с тракторна тяга“ („Годы суровых испытаний“, с. 18).

В този откъс нека обърнем внимание на фразата: „през април бе приведена на военновременен щат“. Не са очаквали германско нападение, защо тогава са привели дивизията на военновременен щат? Да не би да са смятали да се включват във войната, без да сме нападнали от германците? И то на военновременен щат е била приведена далеч не само 24-а дивизия. Нека обърнем внимание на думите на генерал Галицки: „както и много други съединения“.

Да обърнем внимание и на двата артилерийски полка в дивизията. Всички стрелкови дивизии през лятото на 1941 година са имали по два артилерийски полка. Хитлер е имал по-малко пехотни дивизии, отколкото Сталин стрелкови, във всяка германска пехотна дивизия е имало само по един артилерийски полк. Основният калибър на германската полева артилерия е 105 милиметра, на съветската — 122. Германската полева артилерия е представлявала леко модернизирани оръдия, разработени в хода на Първата световна война. Лозунгът „Оръдия вместо масло“ е глупава пропаганда. Хитлер не е съумял да комплектува поне по един артилерийски полк във всяка германска пехотна дивизия дори с остарялата германска артилерия. Ето защо германските пехотни дивизии са използвали трофейната артилерия, пленена в Чехословакия, Полша, Югославия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Дания, Норвегия. Полевата артилерия на германската армия във Втората световна война е била многобройна, но само в сравнение с другите армии. В сравнение с нашата артилерия тя е била остаряла, разнотипна, малобройна, дори ако включваме всички трофейни износени дула.

Нека се постараем да си представим проблемите на германската служба за артилерийско снабдяване, която е трябвало да доставя на войските боеприпаси от двайсет и осем различни калибъра. Нито една от воюващите държави в света не е успяла да създаде или повтори в областта на полевата артилерия онова, което Сталин е имал в началото на войната. Червената армия е завършила войната, притежавайки най-мощната и най-съвременна артилерия в света.

Оръдията на полевата артилерия, с които Сталин е разполагал през 1941 година, в началото на новото хилядолетие все още са на въоръжение в десетки страни по света и могат да бъдат използвани в бой.

Но нека се върнем към 24-а стрелкова дивизия на генерал Галицки. Освен двата артилерийски и трите стрелкови полка в дивизията е имало всички нужни отделни батальони, както и отделен танков батальон. През февруари 1941 година е започнала реорганизацията, според която отделни танкови батальони били извеждани от състава на стрелковите дивизии. Ала не навсякъде тази реформа е била завършена. 24-а стрелкова дивизия е имала късмет. Нейният отделен танков батальон бил запазен.