Виктор Суворов
Разгромът (67)

6

Според замисъла на Павлов в леките танкови бригади трябва да има по 258 танка, а в моторизираните дивизии — по 257.

Танковите бригади се състоят почти само от танкове с минимално количество поддържащи и обезпечаващи средства, а моторизираните дивизии са съединения, в които органично се съчетават танкови части с мотопехота, артилерия, средства за противовъздушна отбрана и т.н.

Това се правело със следната цел.

В бойна обстановка понякога са ни нужни танкови части и съединения в почти чист вид, т.е. танкове с необходимия минимум обезпечаващи подразделения. Пример: в стандартния стрелкови корпус на Червената армия има три стрелкови дивизии. Общото количество на полковете е 9 стрелкови и 8 артилерийски (по два артилерийски полка във всяка дивизия и два при командира на корпуса). Ако в състава на стрелковия корпус е имало не три дивизии, а само две, тогава общият брой на полковете е бил 6 стрелкови и 6 артилерийски. С една дума, пехота и артилерия в корпуса е имало достатъчно. Ако корпусът е действал по главно направление, тогава е трябвало той да бъде подсилван с танкове. За такива случаи служат танковите бригади.

На по-високо ниво, т.е. на ниво армия и фронт, при подготовката на настъпателна операция са били създавани подвижни групи, предназначени за стремителни маршове в дълбокия тил на противника. Тук са били нужни съединения, в които е имало не само танкове, но и мотопехота, подвижна артилерия, разузнавачи, зенитчици и пр. За такава организация са били нужни моторизираните дивизии.

Организирането на танковите войски по метода на Павлов се е получило просто, стройно, ясно, новите съединения са били мощни, мобилни, управляеми. Танковите бригади и моторизираните дивизии е можело да се включват в състава на стрелковите корпуси, общовойсковите армии и фронтове, както и да се държат като резерв на Главното командване.

Принципът на Павлов е: да не се натоварва един маршрут с хиляди машини, а тази мощ да се разпределя в пространството, да се действа по различни направления, но с една цел, според единен замисъл и план. В случай на необходимост тези съединения, като кубчета, е можело да се използват във всякакви съчетания.

Ролята на заместниците на командващите съветските фронтове и армии в случай на война е била да се оглавяват армейските и фронтовите ешелони за развиване на пробива (ЕРП). Възможният състав на фронтовия ЕРП е: заместник на командващия фронта с малък щаб, средства за свръзка и управление, 2–4 танкови бригади и 1–3 моторизирани дивизии. Това си е един ударен юмрук със сила 1000–1500 танка с пехота, артилерия и всички останали подкрепящи и обезпечаващи сили и средства. Накъде повече? Освен това според замисъла на Павлов такъв юмрук трябва да се създава само там, тогава и дотолкова, доколкото, където и когато възникне необходимост от него. Ако няма необходимост, танковите бригади и моторизираните дивизии действат поотделно.

Преди появяването на моторизираните дивизии на Павлов тяхната роля са изпълнявали кавалерийските дивизии. Командирът на дивизия Жуков е бил заместник на командващия Белоруския военен окръг по кавалерията. Ето неговото съобщение: „В мирно време моите функции се състояха в ръководене на бойната подготовка на конните части и отделните танкови бригади, предназначени от оперативния мобилен план за съвместни действия с конницата. В случай на война трябваше да се заема с командването на конно-механизирана група, състояща се от 4–5 дивизии конница и 3–4 отделни танкови бригади“.

В такава група е можело да има 1000–1300 танка. Кой е казал, че това е малко? Кой е обявил, че съветските командири не са разбирали ролята на големите танкови съединения?

Павлов само е предложил кавалерийските дивизии в такива групи да се заменят с моторизирани. Той е разбирал, че свързочните средства от онова време не са позволявали да се управлява цялостна танкова маса от 500–600 танка и няколко хиляди автомобила. Ето защо е предлагал да се организират танкови формирования с по-малък размер, но мобилни и управляеми.

В случай на действия на няколко такива формирования по едно направление те е трябвало да се управляват не толкова по една система за връзка, което тогава е било невъзможно, колкото обвързвайки техните действия в единен замисъл.

И това са били не просто теоретични разсъждения. В ръцете на Павлов е бил резултатът от бляскав експеримент. През август 1939 година съветските войски на Халхин Гол за пръв път в световната история са приложили тактиката, която германците са нарекли блицкриг. В състава на съветските войски не е имало механизирани корпуси. Но там е имало мотострелкова дивизия, 2 танкови и 3 мотоброневи бригади. Те са действали на значително разстояние една от друга, но по единен замисъл. Резултатът е стратегически.

Това е, доказвал е Павлов, което ни е нужно.

Трябвало ли да се отбраняваме — мотострелковата дивизия и танковите бригади във взаимодействие с пехотата, артилерията, сапьорите напълно са се справили с тази задача на Халхин Гол. При това във война срещу много силен противник, в много тежки климатични условия, в ситуация на огромно откъсване от базите за снабдяване.

Трябвало ли е да нанасят контраудари — те и с това са се справяли.

Трябвало ли е да настъпват и за целта да създават подвижни групи — моля. Никакви проблеми. На Халхин Гол са били формирани две подвижни групи в точно съответствие със задачата, която е предстояло да решават. Те са я решили успешно. Какво повече?

Жуков е побеждавал на Халхин Гол освен всичко друго също и защото в ръцете му са се оказали правилни, създадени не от него инструменти за водене на война.

Той не е разбрал това. Не го е оценил.