Виктор Суворов
Разгромът (60)

6

Необмислеността на организацията на корпусите на Тухачевски е била толкова очевидна, че танкистите, които злата участ е пратила да служат в тези странни, създадени от „смелия новатор“ съединения, са затрупали висшестоящото командване, партийните комитети, контролните органи и специалните отдели на НКВД с рапорти, заявления, обръщения и доноси: налице е явно вредителство!

На всичко това „смелият новатор“ невъзмутимо е отговарял: започне ли война, ще дадем на корпусите достатъчно коли, ще ги подсилим с артилерия и зенитни установки, ще вкараме в състава на корпуса понтонно-мостов полк… С подобни декларации „новаторът“, без да иска, е признавал: в мирно време корпусите са небоеспособни.

Възразявали на Тухачевски: щом в мирно време няма коли, откъде ще се вземат по време на война? Още повече че самият Тухачевски настоявал всички автомобили и трактори в Съветския съюз да бъдат превърнати в „танкове“.

Но дори да се дадат на корпусите достатъчно автомобили, влекачи, артилерия, зенитни оръдия и картечници, средства за преодоляване на водни прегради — колко дълги ще се получат колоните на такъв корпус? И с какво ще се прикриват тези колони, с какво ще се защитават и отбраняват? И как командирът на корпуса ще се справя с това подсилено стопанство, след като той още сега не е в състояние да контролира подчинените му войски?

На 28 декември 1935 година в организационната структура на корпусите са внесени промени. Броят на автомобилите във всеки корпус е увеличен от 207 на 1444. От състава на корпуса е изключен зенитноартилерийският дивизион, един сапьорски и един огнехвъргачен батальон, техническата база и авиационният отряд. Във всеки корпус остават само по 12 710 бойци и командири.

Но и тези промени не решават проблемите. Пресмятанията показват: в големи подвижни съединения на всяка бойна машина трябва да се падат не по-малко от 4–5 транспортни коли. На 560 танка, 215 бронирани коли, 10 огневи артилерийски батареи със съответния брой пехота, разузнавачи, сапьори, свързочници, медици и други трябва да има най-малко 2000 автомобила. Колоните на подобен корпус се проточвали на 250 километра. И то ако между подразделенията и частите не се спазвали установените от устава разстояния.

При спазване на устава и вслушване в здравия смисъл колоните на корпуса по никакъв начин не се вписвали нито в 300, нито в 350 километра. Такова количество машини правело корпуса слабоподвижен, забележим и пределно уязвим. „Наличните свързочни средства не осигуряваха на командира на корпуса непрекъснато и надеждно управление в движение и в бой“ („ВИЖ“, 1968, №8, с. 108).

Мощните танкови съединения са хубава идея. Но при прекаляване се получава обратното. Ако по един маршрут се пуснат 500 танка, пътят става непроходим за автомобилите, следващи танковете. Танковете разбиват всякакъв маршрут.

Подвижните съединения на Тухачевски са страдали от вроден порок: те не са били подвижни.