Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

2

Един от моите критици е изразил трезвата мисъл: да се отбраняваш е по-лесно, отколкото да настъпваш.

Много хора подхванаха идеята. От една здрава мисъл някои правят на пръв поглед логичния извод: щом Червената армия изобщо не е била готова дори за отбрана, за настъпление пък не може и да се говори.

Така ли е?

Не, граждани, не е така.

Обяснявам с пример.

На 13 април 2006 година италиански карабинери заловиха Бернардо Провенцано. По прякор Трактора. Или Бину. Или Привидението на Корлеоне. Операцията по залавянето е минала без нито един изстрел. Чичко Бину не е оказал съпротива. Никаква. Изобщо не е бил готов за отбрана, следователно…

Следователно… Само в Корлеоне лично той е извършил 52 убийства и 22 опита за убийство. Без да броим неразкритите. Но това са дреболии. Трактора е бил обявен за издирване още през 1963 година, т.е. преди 43 години. През последните 13 години е ръководил сицилианската мафия. А за отбрана не е бил готов.

Още един пример.

На 21 април 1997 година в 8 часа и 12 минути в Одеса е бил убит Виктор Павлович Куливар. По прякор Карабас. По Карабас са стреляли не с някакво супероръжие с фантастичен прицел. Достатъчен е бил обикновен автомат, по-точно — картечен пистолет. Стреляли са от близко разстояние. От пет крачки. Нападнала го е не банда главорези. Иззад ъгъла спокойно излязъл един младеж и го покосил с картеч.

Карабас е живеел почти открито, без непристъпни резиденции, без бригада бойци, без бронирани лимузини. В деня на смъртта му край него не е имало нито един телохранител.

По-просто казано — никаква отбрана, нападението над Карабас е извършено с минимално възможните сили. Не бих се учудил, ако науча, че в този ден той дори не е носел пистолет със себе си.

Виктор Павлович изобщо не е бил готов за отбрана. Защото никога не се е подготвял за нея. И не се е нуждаел от отбрана. Следователно…

Следователно от това нищо не следва.

Карабас е държал под контрола си Одеса. Повтарям: Одеса!!! Това не е да поемеш под топлото си крило някакъв си там Манхатън. С мнението на Карабас са се съобразявали твърде сериозни хора далеч извън пределите на Одеса, от Хабаровск и Находка до Неапол и Барселона, от Ташкент и Омск до Чикаго и Ванкувър. Неговото могъщество е било толкова голямо, че той просто не се е грижел за отбраната си. Кой би посмял да излезе насреща на Карабас?!

И това му е изяло главата.

Именно така Червената армия не се е подготвяла за отбрана, защото вождовете на Съветския съюз не са имали от кого да се страхуват. Затова ударът на Хитлер с малко количество авиация и танкове е станал за Родината на световния пролетариат почти смъртоносен — като стрелбата с автомат от пет крачки. Ако се погледне в историческа перспектива, в крайна сметка ударът на Хитлер се е оказал смазващ за Съветския съюз.

Но ако Червената армия изобщо не е била готова за отблъскване на германското нашествие, от това абсолютно нищо не следва.

Има и още един аргумент: Червената армия на три пъти, през 1939, 1941 и 1944 година, се е опитвала да нахлуе във Финландия, но така и не е стигнала до Хелзинки. Като погледне човек, щом съветските танкове не са стигнали до Хелзинки, къде ти ще се опитват да завземат Берлин!

Но в разрез с логиката Червената армия, която не е успяла да завземе столицата на Финландия, е завзела столиците на Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Чехословакия, Бесарабия, Румъния, България, Югославия, Германия. Тук можем да прибавим и Китай.

Не сме готови да защитим своята земя, а да завземем чужда — моля.