Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Сталин не случайно се колебае. Имало е риск. Имало е страшен риск. Ако прехвърлят такива корпуси през граница, никой няма да може да ги спре. Дори ако прехвърлят не всичките, а само десетина, дори не докрай комплектувани, никой не би могъл да удържи тази бронирана маса.

Но в случай на вражеско нападение цялата тази маса войски не е способна да воюва. Просто поради дължината на колоните. Просто поради вдигания прах. Просто поради невъзможността да се укрият тези маси от въздушното разузнаване и удари от въздуха. Просто поради нереалността на задачата всичко това да се снабдява и управлява.

Заради създаването на механизираните корпуси е трябвало да се отнемат всички танкове от съветската пехота. Жуков ги е отнел и пехотата е останала без танкове. В случай на настъпателна война — нищо страшно. Пехотата победоносно ще тръгне напред след механизираните корпуси. Но ако врагът удари първи, пехотата без танкове може и да побегне…

Именно така е станало.

Резултатът от това начинание: почти от всички стрелкови дивизии са били отнети танковите батальони с Т-26 и са ги хвърлили за формиране на Жуковите механизирани корпуси. С това устойчивостта на всички съветски стрелкови дивизии е била рязко намалена. А танковете са били събрани в чудовищни неуправляеми маси. Съветските стрелкови дивизии не са били напълно комплектувани с противотанкови оръдия, но пък са имали танкове Т-26. А това е пак оръдие, само че самоходно. Пак оръдие, но бронирано. Пак оръдие, но снабдено и с картечници.

Танковете Т-26 са били иззети от дивизиите и така рязко са намалили тяхната съпротивляемост в случай на среща с вражески танкове.

Формирането на механизираните корпуси е означавало, че от висше ниво на разбиране на ролята на танковете Червената армия е паднала на по-ниско ниво: свръхмощни съединения има, а танкове за подкрепа на пехотата няма.

Павлов е предлагал да имаме относително малки, но подвижни бригади и дивизии. А Жуков е събрал в гигантски танкови маси всичко, което е съществувало в Червената армия. И ето че в една колона се движат свръхтежките КВ — скорост 34 км/час, резерв на движение 240 км, и БТ-7М — скорост на гъсениците 62 км/ час, резерв на движение на гъсениците 600 км. И пак тук — Т-26 със скорост 30 км/час. И Т-34 със скорост 55 км/час.

Освен това — трактори „Сталинец“ и „Ворошиловец“ със свръхтежки оръдия зад себе си и скорост 10–15 км/час.

Жуков е вкарал бързоходни танкове в бавни колони, в които освен това е вписал автомобили с ниска проходимост и стотици трактори със свръхтежки оръдия и гаубици. По този начин Великият стратег е лишил бързоходните танкове от главното им преимущество. Той е връзвал краката на бегачи, превръщайки маневрената маса в провлачена, нископодвижна. По този начин той е обезсмислил жертвите, усилията и страданията на народа през всичките предвоенни години.

Народът е дал на армията първокласно оръжие в невиждани нийде по света количества. Оставало е тези количества и качества да бъдат умно използвани. Но начело на Мозъка на армията се е оказал безмозъчен войскар.