Виктор Суворов
Разгромът (97)

3

Нека се върнем на грешната земя, но да се изкачим на по-високо ниво.

Маршалът на Съветския съюз А. И. Ерьоменко: „Към началото на войната, когато врагът беше в непосредствена близост, челните части и съединения на 16-а армия — 5-и механизиран корпус (около 1300 танка), отделната танкова бригада (300 танка), 32-и стрелкови корпус — започнаха да се съсредоточават в горепосочените райони“ („В начале войны“, с. 215).

Генерал-полковник Сандалов: „Към юни 1941 година съединенията и частите, влизащи в състава на 4-а армия, бяха комплектувани предимно с личен състав и бойна техника в рамките на щатните норми“ („Первые дни войны“. М., Воениздат, 1989, с. 55).

„Стрелковите дивизии, намиращи се в крайграничната ивица, бяха почти напълно комплектувани и имаха полагащото се според щата въоръжение“ (Иринархов, Р. С. „Западный особый“. Минск, Харвест, 2002, с. 30).

Генерал-лейтенантът от артилерията Г. Д. Пласков (по онова време полковник): „53-а дивизия, в която аз бях началник на артилерията, се дислоцира на Волга. Извикаха старшия команден състав в щаба на нашия 63-и корпус. (…) Командирът на корпуса А. Г. Петровски, обикновено спокоен, невъзмутим, явно се вълнуваше.

— Другари — каза той. — Наредено ни е да мобилизираме корпуса. Трябва да комплектуваме частите според военновременния щат, за което да използваме неприкосновения запас. (…) Още нито веднъж не сме вземали на учения пълния комплект бойни снаряди. Не сме призовавали хора от запаса…“ („Под грохот канонады“, с. 125).

63-и стрелкови корпус, както и цялата 21-а армия, е бил напълно комплектуван според военновременните щатове и прехвърлен към западните граници.

Генерал-лейтенант В. Ф. Зотов (по онова време генерал-майор, началник на инженерните войски на Северозападния фронт): „Сапьорските батальони бяха мобилизирани според военновременните щатове… десетте батальона, пристигнали от Далечния изток, бяха напълно въоръжени“ („На Северо-Западном фронте (1941–1943). Сборник статей участников боевых действий“, с. 172).

Освен дивизиите й бригадите Сталин е имал и резервни и учебни бригади, полкове и батальони. Да не пренебрегваме дреболиите.

Маршалът на Съветския съюз С. Бирюзов разказва, че в самото начало на войната е срещнал край Гомел резервен полк, „наброяващ над десет хиляди души“ („Когда гремели пушки“, с. 33).

Генерал-полковник Сандалов: „От трите картечно-артилерийски батальона, наброяващи по 350–400 души, се провеждаше разгръщане на пет батальона по 1500 души всеки“ („ВИЖ“, 1988, №11, с. 7).

Това е един малък щрих, но така е било навсякъде.