Виктор Суворов
Разгромът (33)

4

Когато става дума за победи, според Жуков две личности творят плановете.

Самият той.

И Василевски.

Стоят над картата, обсъждат. Но най-често всичко прави той, дори без Василевски. Хвърли поглед върху картата, предвиди коварните замисли на врага и представи готовия план. И никакви хиляди генерали и офицери не са вземали участие в тази работа. Никакви отдели, направления и управления.

А през първата половина на 1941 година е друго: Наркоматът по отбраната и Генщабът мислят погрешно…

Сега нека още веднъж да си спомним разказите на Жуков за стратегическите игри върху картите през януари 1941 година. Жуков, според неговите разкази, воювал за германците и нанесъл главните удари без никакво размотаване. На осмия ден от операцията на Жуков върху картите, отгатвайки замислите на Хитлер и неговите генерали, победил няколко армии от Първи стратегически ешелон на Червената армия, той излязъл при Барановичи в тила на Западния фронт. Ако ръководството на стратегическата игра не било забавяло изкуствено темпото на неговото неудържимо движение, Жуков щял да разгроми Западния фронт още по-бързо.

Нека повярваме на разказа: Великият стратег съвършено ясно е предвидил, че през първите часове и минути на войната германците ще въведат в сражение главните си сили. И ето че Сталин, възхитен от таланта на Жуков, издига Великия стратег на поста началник на Генералния щаб със задачата да подготвя плановете за отразяване на агресията, която Жуков е отгатнал предварително с всичките й подробности. От този разказ неумолимо следва, че Жуков не само правилно е разбирал всичко, но е съумял да убеди и Сталин: в началото на войната няма да има никакво размотаване, германците за няколко дни ще прегазят Западния фронт.

И ето ви ситуация:

— Жуков (ако му вярваме) ясно е разбирал, че германската армия ще нанася главния удар отведнъж с цялата си мощ без каквато и да било увертюра;

— Жуков съвършено точно е определил направлението на главния удар на германците;

— съюзник и покровител на Жуков е бил самият Сталин;

— негов началник е бил старият му боен другар маршал Тимошенко, с когото не са имали разногласия;

— помощници са му били хора, които си е избрал лично;

— външни лица, па дори със звания на маршали на Съветския съюз и на длъжности на заместници на Наркома по отбраната, не са били допуснати до разработването на плановете за войната, т.е. не са можели да пречат на плодотворната работа на Великия стратег.

И ето че след всичко това в Генералния щаб не е имало планове за отбраната на страната. Никакви. И в нижестоящите щабове — също.

А виновни за това са някакви неназовани типове, които тъпо са канонизирали опита от Първата световна война, които са очаквали вяли действия от страна на германците в началния период на войната, които не са имали подкрепата на Сталин, не са били допуснати до разработването на плановете за войната.