Виктор Суворов
Разгромът (186)

4

Историята на Съветския съюз е един взривен поради пиянство атомен реактор. Никаква полза от него, само ужасни щети за всичко наоколо. Гибел за всички. От дървениците и хлебарките до човешките рожби. Не бива да се разравя такава гадост. Никога. Опасно е да се приближаваш на три гъши прелета. В името на запазването на общественото спокойствие около нашата история е поставена зорка стража: Чубаряни, Ржешевски, Квицински. И несметно войнство зад гърбовете им.

Та такава една история.

За военните и дипломатическите тайни — както и да е, но защо нашата родна държава смята да пази векове наред нечии лични тайни?

Какви толкова са тези тайни? Събуждам се нощем, блъскам си главата и не мога да измисля някаква лична тайна, която трябва да се пази със силите на цяла държава.

Какъв е нейният интерес?

И каква ще да е тази тайна?

Ето например, че Ленин е бил предател и германски шпионин. Добре, нека това да остане тайна сто години. Но защо такава тайна трябва да се пази двеста години? Или триста? Пък и тя изобщо не е лична тайна. Ако по време на ужасна война начело на велика страна се е оказал шпионин на вражеска държава, това засяга всички ни. И не само гражданите от онова поколение. То засяга и всички следващи. Запазването на такава тайна не е защита на интересите на държавата, а държавна измяна, съучастие в предателство.

А на нас ни казват, че Ленин не е бил германски шпионин. Ако е така, това пак не е лична тайна. Това трябва да се знае от всички, защото в неговите ръце са животът на десетки и стотици подвластни нему граждани и бъдещето на страната, в която той е извършил държавен преврат. Гражданите имат пълно право да знаят дали този сифилитичен вагабонтин ще е достатъчно здрав, за да управлява империя, която се е простряла от тайгата до британските морета.

Ако пък Ленин не е бил сифилитик, тогава и тайна няма. Чии тогава и кои лични тайни смята да пази вечно Руската държава? Какъв боклук смитат с мръсна метла под прогнило килимче нашите академици?

На 16 декември 1997 година група сериозни историци, начело на които е стоял Ржешевски, публикува в „Красная Звезда“ страстната статия „А на всички ли е нужна истината?“.

Отговора на въпроса след десетина години даде самият Ржешевски: докато е жив, той ще крие истината от народа. Тя не е нужна нито на него, нито на държавата. А последователите му ще пазят истината вечно.