Виктор Суворов
Разгромът (166)

2

До края на 1980-те години беше невъзможно да се публикуват моите книги за Втората световна война. На никакъв език. Само във Великобритания получих отказ от 26 фирми, от мънички до най-големи. На Запад имаше и много руски издателства, които публикуваха книги, без да обръщат внимание на препоръките на идеологическия отдел при ЦК на КПСС. Но да издаде „Ледоразбивачът“ на руски език не се реши никой. Между другото, извън границите на Русия „Ледоразбивачът“ така и никога не излезе като отделна книга на руски език. Не се намериха храбреци.

Но аз не се предавах. Щом не може да се публикува пълният текст, ще го печатам на откъси. През май 1985 година в парижкия вестник „Русская мысль“ излязоха първите глави. Още тогава в тези глави се съдържаше всичко, за което две десетилетия по-късно разказаха на смаяната публика великите изследователи от „Ехото на Москва“. Имаше и за минните полета, които незнайно защо са липсвали пред позициите на съветските войски в крайграничните райони, за купчините боеприпаси на земята, за бодливата тел, навивана на кълбета от сръчни граничари. Аз се позовавах не на Гьобелс и Розенберг, а на Жуков и Конев, на Голиков, Рокосовски и Мерецков, на Ворошилов и Василевски, на Батов и Горбатов, на Голцов и Агалцов.