Виктор Суворов
Разгромът (144)

5

Ако са получели такива заповеди, командващият армията, командирите на корпуси и дивизии са щели да знаят какво да правят. 22-а армия е щяла да заеме двата укрепени района и да ги защитава. За две седмици е можело да се организира несъкрушима отбрана.

Ето пример: „Всяко село беше превърнато в крепост. Траншеи свързваха къща с къща. На всички що-годе танкодостъпни направления бяха подготвени противотанкови ровове. Дълбочината на рововете стигаше до няколко метра и много от тях се запълваха с вода. Всичко това се допълваше от почти плътни минни полета и телени заграждения“. Така маршалът на Съветския съюз С. С. Бирюзов описва германската отбрана в района на Мелитопол през лятото на 1943 година („Когда гремели пушки“. М., Воениздат, 1962, с. 204).

На този рубеж са се отдръпнали остатъците от разбитата край Сталинград 6-а германска армия. Маршал Бирюзов продължава: „Тези войски, разбира се, бяха доста омаломощени, но при наличието, на добри отбранителни позиции и те оказаха упорита съпротива“.

Нека сравним двата примера. Остатъци и късчета от разбитата 6-а германска армия се отбраняват насред голата степ. Всичко е като на длан. Тук няма гора. Тук водата е малко. Почти никакви естествени препятствия. Отбранителните позиции се маскират трудно, няма с какво да се укрепяват и прикриват траншеите, няма греди за изграждане на блиндажи и землянки. Но германците превръщат всяко село в крепост. Всяка къща — в опорна точка.

Свежата съветска 22-а армия пък през лятото на 1941 година се е разтоварвала в район с изградени два укрепени района. Тук има железобетонни отбранителни съоръжения. Това не ви е глинобитна къщурка със сламен покрив, приспособен за отбрана. Себежкият УР е в стадий на изграждане, но в Полоцкия на фронт от 55 километра има 202 готови ДОС. Тук има множество естествени препятствия: езера, блата, рекички и реки. Тук пътя на противника преграждат мощни водни препятствия — Западна Двина и Великая. Те текат в правилното направление — напряко на основните пътища за настъпление на противника. Освен това тук има много гори. Те са достатъчни както за маскиране на войските, щабовете и войсковите тилове, така и като строителен материал за полева отбрана. Най-важното е, че всяка гора е противотанков район. В гората танковете не са страшни за пехотата. А и авиацията.

Стига на войските да е била издадена заповед за отбрана…

Но сега ние знаем от думите на армейски генерал Квашнин, че неговият далечен предшественик на поста началник на Генералния щаб армейски генерал Жуков е оценявал ситуацията правилно. Но не съвсем… Така че не е издал заповед за отбрана, вместо това е предавал в хитлеристки плен милиони съветски войници, десетки и стотици градове, хиляди села, стотици хиляди и милиони квадратни километри родна земя.