Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

А сега се постарайте да се сетите какви са тези военни тайни, които не бива векове наред да се разкриват на никого? Аз просто не мога да си представя такива тайни. Става дума не за сто, а за няколкостотин години.

Аз не мога да надникна в бъдещето — дори в следващия час. Какво ще стане след година — не се наемам и да предполагам. Напред е пълен мрак.

Ето защо, за да оценим отрязъците от време, за които говори президентът на Асоциацията на историците на Втората световна война, за да съпоставим мащабите, които той има предвид, хайде да не надничаме в бъдещето — което и без това няма да успеем да направим, — а да се върнем двеста години назад.

Къде ще попаднем? Правилно. Направо в епохата на Бонапарт. А у нас тогава е управлявал Александър I. Хайде разкажете ми трябва ли сега, през XXI век, на държавно ниво да се пазят някакви тайни на император Александър? Ами вършил е нещо си там, кой сега се интересува от това? Или може би трябва да пазим неговите военни тайни? Ама кои тайни? Къде са се крили в засада неговите кавалергарди, хусари и гренадири ли? Колко картеч и гюллета си е бил подготвил? Как трябва да се зарежда пушка-кремъклийка? Или колко пуда барут са струпани в арсеналите?

Ако върнем историята триста години назад, ще попаднем право в утрото на стрелецката екзекуция. Петър осъдил на смърт някого, другиго помилвал. Съчинявал някакви идиотски укази, бръснел бради, пиел водка, качил на престола леко момиче от полковия обоз. Насаждал подлизурство, робство и доносителство. Петровите другари по чашка разорили и окрали страната.

Нещо знаем, за друго се досещаме, а трето никога няма да научим. Но ще се сети ли някой днес да пази тайните на лошия Петър с цялата мощ на Руската държава?

Ако пък погледнем четиристотин години назад, там е пълен мрак и мъртвило. Може би Борис Годунов е убил царския син Дмитрий. Може и да не го е убил. Академичен интерес. Може да се появи и мосфилмовско-холивудски интерес (ако дадат пари). Но защо да се пазят тайните, ако те са известни на някого? Че и да се издига това пазене в ранг на държавна политика?

А в нашата родна държава такава тенденция проличава: ще ги пазим векове наред!

Ах, колко ли мръсни и мерзки трябва да са тези тайни, щом Руската държава взема такива (нечувани никога и никъде) мерки за тяхната защита!