Виктор Суворов
Последната република (99)

2

На 1 септември Хитлер напада Полша.

Най-мощен в Германия в този момент е бил лекият танк Pz-III. Бойно тегло — от 15,4 (Pz-IIIA) до 19,5 тона (Pz-IIIF). Въоръжение: 37-милиметрово оръдие и 2 картечници. Хитлер е разполагал с 98 такива танка.

Леките танкове Pz-IV са били 211. Бойно тегло — от 18,4 (Pz-IVA) до 19 тона (Pz-IVC). Въоръжение: 75-милиметрово оръдие и 2 картечници. Но това оръдие е имало много къса цев и следователно малка начална скорост на снаряда. Това оръдие не е било годно за борба срещу танкове, не е и било предназначено за това. Германските войници са наричали това оръдие „фас“, „огризка“ и с някои други остри нецензурни думи.

Освен това Хитлер е имал 1445 Pz-I и 1226 Pz-II, борбата срещу които не е представлявала затруднение дори за най-остарелите съветски танкове.

Нека обобщим: към момента на началото на Втората световна война Хитлер е имал най-малко три хиляди танка. Всички те са били леки, в огромното си мнозинство — много леки. Ако можем да се изразим така — от леки по-леки. Средни и тежки, както си спомняме, не са имали нито един.

В Полша Хитлер търпи загуби, в това число и в танкове. Например от най-модерните Pz-III са били изгубени 26 от 98-те, т.е. над една четвърт за по-малко от месец. Веднага след края на боевете всички останали танкове са били върнати в заводите за основен ремонт.

Но хайде да повярваме на пълководеца Куликов. Хайде да смятаме, че след войната в Полша германските танкове не са се нуждаели от ремонт. За опростяване на картината да смятаме също, че в Полша не са били претърпени и загуби. И цялата тази мощ без прекъсване в края на септември или началото на октомври 1939 година бе настъпила през съветската граница.

Pz-I и Pz-II не са представлявали проблем. В началото на същата тази 1939 година е завършила войната в Испания, която еднозначно е показала: по-добре тези танкове да не се опълчват на Т-26. Ако през октомври 1939 година се беше получил сблъсък между Червената армия и Вермахта, реална опасност за съветската страна са можели да представляват 98-те танка Pz-III, въоръжени с 37-милиметрово оръдие, и 211-те Pz-IV с късоцевното 75-милиметрово оръдие.

Сега да обърнем поглед към Червената армия.

Нека забравим за 400-те средни танка Т-28 и 40-те тежки Т-35, които тогава е имала Червената армия. По огнева мощ, защитеност, мощност на двигателите тези танкове абсолютно са превъзхождали не само всички видове танкове на Германия, но и на останалите страни в света. Нека си представим, че не ги е имало.

Да забравим за петте хиляди БТ с 45-милиметровите оръдия. (Вземам възможния минимум за септември 1939 година.) Танковете БТ са превъзхождали най-добрите германски танкове по огнева мощ и мощност на двигателите при равна, т.е. противокуршумна защитеност.

Да забравим за трите хиляди плаващи танка. Хитлер просто не е имал танкове от такъв клас.

Да не броим хиляда и петстотинте Т-26 с картечното въоръжение и с 37-милиметровите оръдия. Да си представим, че Червената армия тогава е разполагала само с Т-26 с 45-милиметрови оръдия. През лятото другарят Сталин е имал 8000 (осем хиляди) от тях.