Виктор Суворов
Последната република (111)

5

Дължа ви нещо.

Обявих, че е невъзможно най-остарелият съветски танк Т-26 да се сравни с германските аналози, защото в Германия не е имало такива, няма с какво да се сравнява. Наистина е така. Хитлер не е разполагал с нищо равно нищо близко или дори далечно приблизително подобно на Т-26. И в хода на войната чак до края й в Германия не е било създадено нищо равно на съветския танк Т-26.

Естествено, никой не ми повярва. Обещах да разтълкувам мисълта си, но все се отплесвах по дреболии.

Стига за дреболиите. Преминаваме към най-важното.

Разбирането на ролята на танковете във войната премина през три етапа.

На първия етап, по време на Първата световна война, всички воюващи държави, които са имали танкове, са ги използвали за усилване на пехотата. В някои страни, като например Япония, такава представа за ролята на танковете се е запазила чак до Втората световна война и дори по време на нея.

Но в края на 20-те години на XX век някои военни теоретици се издигнаха до второ ниво на разбиране на ролята на танковете във войната: танковете трябва да се събират в мощни ударни групировки, да се подсилват с мотопехота и артилерия, самоходна или на тракторна тяга, и да се използват за водене на самостоятелни бойни действия, сериозно откъснати от нископодвижната основна маса войски.

Теоретично много хора разбраха това. Но на практика за пръв път крупни танкови съединения за самостоятелни действия са били създадени в Съветския съюз. Подробно за това — в третата част на книгата. Съветският съюз е последван от Германия. След идването на Хитлер на власт в Германия започва създаване на танкови дивизии.

Но през това време Съветският съюз е стигнал до трето ниво на разбиране на ролята на танковите войски във войната. В Съветския съюз са осъзнали, че трябва да имаш мощни танкови съединения за самостоятелни действия, освен това трябва да разполагаш с относително малки поделения и части от танкови войски в състава на пехотата за непосредствено взаимодействие в бой.

И тъй:

Първо ниво — танкове за подкрепа на пехотата.

Второ — мощни танкови съединения за самостоятелни действия.

Трето — и едното, и другото; и танкове за пехотата, и мощни танкови съединения.

През 1939 година, в момента на началото на Втората световна война, Червената армия е имала в състава си мощни танкови съединения за самостоятелни действия — корпуси и бригади. Освен това всяка съветска стрелкова дивизия е имала свой собствен танков батальон за непосредствена подкрепа на пехотата. Също така всяка кавалерийска дивизия е имала свой собствен танков полк, което я е превръщало в конно-механизирана група, в основна ударна и огнева сила в лицето на танковете, а конниците са се превръщали в придружители на танковете.

Т-26 е бил създаден специално за действия в бойните редици на стрелковите полкове и батальони, в неразривно тактическо взаимодействие с тях. Наличието на такъв батальон в състава на дивизията рязко е усилвало нейната ударна мощ в настъпление и също толкова рязко е повишавало устойчивостта й в отбрана.

По огнева и ударна мощ съветската стрелкова дивизия е превъзхождала която и да е пехотна дивизия в света. В състава на всяка дивизия е имало пет полка (три стрелкови и два артилерийски) и няколко отделни батальона, в това число танкови и разузнавателен.

В танковия батальон е имало 54 танка Т-26.

В разузнавателния батальон освен всичко друго е имало една рота плаващи танкове: 16 Т-37А или Т-38.

И така, всяка съветска стрелкова дивизия е разполагала със 70 собствени танка.

Германия, както е известно, е влязла във Втората световна война без подготовка, Хитлер се е натресъл във Втората световна война. Още на 3 септември 1939 година е надал отчаян вопъл: „И какво ще правим сега?“. Защото той е разбирал, че Германия не е готова за нова световна война. И ето ви още едно потвърждение за това: нито преди войната, нито по време на нея германските конструктори така и не са създали танк за пехотата.

В случай на необходимост пехотата е можело да бъде въоръжена с всякакви танкове, но германската промишленост е произвеждала толкова малко танкове, че танковите поделения така и никога не са станали част от пехотните дивизии. Всичко, което е произвеждала германската промишленост, е отивало в танковите дивизии, а пехотата не е получавала нищо.

Възразяват ми: в случай на необходимост пехотната дивизия е можело да бъде усилена с танкове от състава на танковите дивизии. Правилно. Но и съветската стрелкова дивизия е можело да бъде усилена с танкове.

Разликата е там, че съветската дивизия е можела да получи танкове за усилване като допълнение на нейните собствени, а германската дивизия е можела да получи танкове за усилване като допълнение към нулата.

Разлика е имало и в това, че към началото на Втората световна война в Червената армия са съществували специални танкови бригади за пробив. Те са имали на въоръжение Т-28, танкове за качествено усилване на пехотата, и Т-35 — танкове за специално качествено усилване. В перспектива Т-28 и Т-35 са подлежали на замяна с най-съвременните КВ-1 и КВ-2, които са били разработени, усвоени в промишлеността и са започнали да постъпват във войските. Съветското командване е имало с какво да усилва стрелковите дивизии в случай на необходимост. А в германската армия не е имало нито танкове за пробив, нито специални съединения, предназначени за качествено усилване на пехотата по главните направления.

Да, германската пехотна дивизия е можела да бъде усилена с танкове. Но само на теория.