Виктор Суворов
Последната република (15)

2

Ролята на Жуков във войната е прието да се описва също като ролята на Александър Невски или Дмитрий Донски: застанал на хълма, обгърнал с пронизващ поглед полето на бъдещото сражение и взел единствено вярното в дадената ситуация решение.

А аз в предишните си книги уподобих ролята на Жуков на ролята на Генрих Ягода при строителството на Беломорско-Балтийския канал. Роля, естествено, ключова. Но какво би правил Генрих Григориевич Ягода без хилядите инженери, които в своите одухани и замръзнали стайчета под светлината на газените лампи са рисували, пресмятали, чертаели и изчислявали нещо? Самият Ягода не се е задълбочавал в тези неща. Той е бил над подобни дреболии. Той само е разстрелвал онези, които не са изпълнявали тримесечния план.

И Жуков не се е задълбочавал в дреболиите. От неговите мемоари следва, че той в качеството си на началник на Генералния щаб не е имал дори бегла представа за количеството танкове, самолети и артилерия, дадени му на подчинение. Точно преди краха на Съветския съюз бе дори официално потвърдено, че Жуков наистина не е имал представа за Червената армия. Дори приблизителна (Генерал-лейтенант Н. Г. Павленко. ВИЖ^[1] 1988, кн. 11, с. 26).

Как можеш да планираш използването на войските ако не знаеш колко са?

Жуков не е и планирал. Нито преди войната, нито в нейния ход. С тези дреболии са се занимавали други: нещо там са преценявали, чертали и изчислявали. С това са се занимавали щабовете. А щабната работа, както личи от характеристиките и атестациите на великия стратег, той не е можел да понася.

Невъзможно е обаче да бъдеш стратег и същевременно да мразиш щабната работа. То е горе-долу като да си архитект, който презира чертането и рисуването, или гросмайстор, който не обича да играе шах.

Но какво представлява щабът?

Понеже не разполагам с чужд, ще се позова на своя пределно ограничен опит. Лично аз освен във войските съм имал случай да служа и в големи щабове. Дори в мирно време щабът на военния окръг представлява огромен и сложен механизъм. В щаба на окръга има стотици генерали и офицери. Отстрани щабната работа изглежда проста и лека. На хората, които не са се трепали с нея. Щабът работи денем и нощем, без почивни дни и празници. Напротив, в почивни и празнични дни нивото на готовност се повишава. Командващият окръга, дори да е много делови и умен, дори в мирно време абсолютно не е в състояние да управлява армиите, корпусите, дивизиите и бригадите на своя окръг, ако в работата на щаба е станал сериозен провал, ако топографският отдел не е снабдил изпълнителите с нужните карти, ако свързочниците не са установили връзка с подчинените, ако организационното управление не е направило някакви изчисления, ако операторите или разузнавачите не са поставили в нужния момент на бюрото на командващия работни карти с обстановката.

А да си представя работата на Генералния щаб аз не съм в състояние. Служил съм само в едно от дузината главни управления при Генералния щаб. Във Второ. По мое време това бяха едни дълги коридори, само над земята — девет етажа. И всички кабинети бяха претъпкани с полковници. Но това беше само централната, видимата част само на едно главно управление при Генералния щаб. А в Москва и Подмосковието са били разхвърляни безброй невидими за страничен поглед филиали. И из цялата страна — до границите. И отвъд границите — също. Из целия свят.

И ето че ни разправят, че било достатъчно Жуков да хвърли един поглед на картата, за да разбере и оцени обстановката. Подобни декларации галят слуха. Но картографските фабрики на Главното топографско управление при Генералния щаб печатат карти, на които са обозначени гори и планини, езера, морета и реки, градове и села, пътища и мостове, но на тези карти няма сведения нито за нашите, нито за противниковите войски. Преди Жуков да прониже с орловия си поглед една работна карта, някой е трябвало да отрази на нея създаващата се ситуация. И постоянно да я обновява в съответствие със съобщенията, които са прииждали като бурен поток. И някой е трябвало да събира в композиция хилядите най-разнообразни данни — от скоростта на вятъра на височина 5000 метра и степента на износеност на гумите в автобатальоните до запасите кръв в медицинско-санитарните батальони и дафинов лист в полковите и дивизионните складове.

Зад всичко това се крие работата на гигантски механизми. Един поглед от хълма не стига. Искам да кажа, че генералът без щаб е все едно мозъчен тръст без мозък.

Това е машинист без локомотив.

Колумб без Америка.

Това е генерален комисар от Държавна сигурност на строежа на канал с наган в ръката, но без проектантско бюро.

А сега нека си спомним, че Върховният главнокомандващ маршалът на Съветския съюз Й. В. Сталин е управлявал войната, опирайки се на цялата информационна, интелектуална и аналитична мощ на Генералния щаб. Командващите фронтове са управлявали своите войски, опирайки се на фронтовите щабове. А между Москва и командните пунктове на фронтовете е циркулирал Жуков, който… не е имал свой щаб.

Ето защо Жуков не е можел да играе самостоятелна роля в управляването на войските и войната като цяло. Той не е имал в ръцете си инструмента за това.

Именно липсата на работен инструмент е превръщала Жуков от стратег в надзирател с палка.

И самият Жуков описва именно така своите задължения: пристига там, където се подготвя стратегическа операция, проверява дали командващите и техните щабове правилно са си изяснили задачата, поставена от Върховния главнокомандващ, и дали е направено всичко, та бойната задача да бъде изпълнена точно и в срок. Задълженията на Жуков в хода на операцията са били контрол и натиск върху командващите: ще ми завземеш, гад такъв, Сичовка!

Не е бил в състояние Жуков, па бил той и триж гениален, без собствен щаб да управлява такива маси войски из необгледните територии.

Жуков е бил трансмисия.

Жуков е бил царското око.

Жуков е бил надзирателят.

Но Жуков доста си е въобразявал. И дори твърде много. Въобразил си е, че е военен гений, решаваща и направляваща сила. Жуков е разправял наляво и надясно, че Сталин завиждал на славата му и искал да му я отнеме. Ето че поредният подмазвач пита защо Сталин след войната прогонил Жуков да командва военен окръг на Урал.

„Жуков спокойно отговори:

— Завиждаше на славата ми“ („Огонёк“ 1988, бр. 18, с. 19).

Сталин (ако вярваме на Жуков) бил искал да му отнеме славата.

То пък да имаше какво да му отнема…